Дени: – Ако не ми направиш чай, ще ти се ядосвам цял ден!
Елена: – Направи ѝ, защото иначе ще загазиш супер-дупер много.
***
Аз (ядосано): – Хайде, омръзна ми да повтарям,че е време за лягане!
Дени (отегчено): – Добре, де, бейби! Лягам.
***
Елена: – Аз ще си имам 4 деца – две за мен и две за таткото.
***
Елена: – Мамо, ти кога ще си сложиш пак грим?
Аз: – Другата седмица, защо?
Елена: – Тогава ти стара ли ще си вече?
***
Аз: – Сега си момиченце, после ще станеш жена, после майка и после баба.
Е: – Не-е-е, сега съм момиче, после ще стана ПРИНЦЕСА, после майка и баба!
***
С Д. си вървим и изведнъж тя започва да пее: – Вино, вино, вино, вино, вино, вино…
Тъкмо си мисля “личи си, че това дете е мое” и почвам да кимам любезно на повдигнатите вежди на минувачите, когато ми казва: – Мамо, виното е един път, по който много се препъват.
Замалко да се препъна и аз по тротоара.
***
Д.: – Аз искам да наричам тази къща “хотел”.
Е.: – А аз искам да я наричам “наша”.
***
Държим Д. за ръце и я люлеем силно помежду ни. Тя пищи от кеф.
Аз: – Ти лети-иш, лети-иш!
Тя: – Като скубана кокошка съм! Ха!
***
Д. играе със сестра си: – Слушай какво! Това бебе трябва сега да е болно! После да оздравее, да получи много подаръци и кутия с парички! И да стане истинска калинка с пръчка, а ние да кажем “Йе!”. Разбра ли?!
***
Елена: Ей така танцувам аз: наляво – наздраво!
***
Деница: Не, ти не разбираш! Другата Африка се казва България!
***
Ти знаеш ли,- казва Д.- Аз обичам най-много такава музика, дето едни батковци много викат.
***
Аз: -Лека нощ, Еле-беле!
Елена: – Лека нощ, мамо-бамо;
Аз: – Лека нощ, Дени-бени;
Деница: – Лека нощ, мамо-прасе!
***
Д.: – Мамо, виж, на тази кола светофаровете са счупени.
Е.: – Защото е строфирала!
***
Е.: – Когато една жена каже “после”, това значи “няма”.
***
Деница се прибира и се пльосва на земята, както си е с якето и обувките, и обявява със силен патос: “Ох, днес имах много тежък ден!”
***
Е.: – Аз никога няма да се оженя като порасна!
Аз: – Защо, може да ти хареса.
Е.: – Няма да ми хареса, защото Мишо М. не иска да се ожени за мен! Иска да се ожени само за майка си!
Аз: – Ти пък може да срещнеш някой друг.
Е.: – Няма да срещна друг. Изобщо аз няма да се оженвам!
****
Елена: – Мамо, искам да ти покажа нещо. (Сваля си гащите и започва да се върти назад). Ох, мамо, не може ли да ми го преместите малко това дупе. Ей така, с бузите отпред да е. Моля те!
***
Е.: – Ох, мамо, всеки ден: “Напави това, напави онова”, само ме ядосваш!
***
Елена за своя любим от детската: “Ах, този Марти, колко е красив, едвам го харесвам!”
***
Е., с температура 39, ме вика. Аз отърчавам, притеснена, а тя:
– Мамо, имам една история да ти разкажа: “Шарена картина на стената. Малко коса от моята. Без нищо повече”.
-Това ли е?
– Това е.
***
Играем на криеница. Намираме Елена в банята, а тя се сърди:
– Не-е, исках сама да се намеря!
***
-Мамо, а пък аз малко те обичам само.
-Защо малко само?
-Ами защото малко съм яла само.
***
Деница: – Мамо,какво е това, червеното?
Аз: – Маруля.
Тя: – Червена? Червена марюлкя? Сериозно ли (на фалцет)?! Ха-ха-ха! Червена марюлкя! Благодаря ти, мамо!
***
Елена: – Мамо, искам една приказка да ти разкажа! За една чайка! Чайка! Защо така крещиш на децата, чайка? Защо така крещиш? Опитай се,чайка, да не крещиш, ще ти хареса.
***
Пускам им по една песен преди заспиване и днес е на Адел.
Деница: – Тая майка защо вика така?
Аз: – Не вика, а пее.
Деница: – На тоя чичо ли пее? (сочи на клипа)
Аз: Да. Мъчно ѝ е, че са се разделили.
Деница: А той пее ли с нея?
Аз: Не, той само говори нещо.
Д: А-а-а, ето защо тя вика.
***
Д: – Ти спомняш ли си аз като бях бебе?
Аз: – Да.
Д: – Знаеш ли кое ми липсва на мене?
Аз: – Кое?
Д: – Ами, плаченето ми липсва.
Аз: – Това хубаво ли е, или лошо?
Д: – Ами хубаво е, че аз вече не плача повече, но ми липсва.
***
ММ се кара на Елена, а тя: – Тати, стига си се държал космато!
***
Правим прическа.
Д.: – Мамо, искам опашка.
Аз правя опашка.
Д: -Обаче искам да я направиш руса!
***
Днес са имали танци и аз разпитвам:
– Елена, ще ми покажеш ли как танцувахте?
Е: – Аз мога да ти покажа само как падахме.
***
Аз: – Деница, много се засрамих, задето така се тръшна на улицата и плака толкова време.
Деница: – Мамо, ти си като дете.
