Есен

Есента е обърнала света наобратно. По земята е разсипан нечий залез, а небето е мрачно море. Вместо в облаци, се заглеждам в мокрото, връщащо образ на преобърнат момент. Моята нова, безслънчева сянка ме следва през локвите и залепва за подметките като филия с маслото отдолу. С главата надолу и отвътре навън съм, а палтото ми, като тежест на въдица, бавно ме потапя в глъбините на студа. Намаляват хората с шарени дрехи, както окапват листата, докато цветът не остане само в хастара. Но не на дрехата, а на човека.

Leave a Reply

%d bloggers like this: