Записани в стар тефтер,за който се притеснявам да не изчезне: лято 2015: – Е: Искам месоооо! – М: Ето ти. – Е: Нееее, гоуамо! – М: Това е голямо, ти колко по-голямо искаш? -Е: Ееееееееееее, тоуко гоямо! (показва с ръце размер бронтозавър). Все още изговарят смешно отделни думи: пумукака = прахосмукачка, пакак = капак, Пепеляшка – […]
2015
И така нататък…
Сутрин в средата на октомври е. В квартала е мразовито и съвсем тихо. Бабата седи на балкона с червените мушкати. Слънцето я е огряло и тя е притворила очи, докато пие чая си с лимон и мед. Загръща се плътно в бежовата си плетена жилетка. Нейният дядо е застанал до нея и с бавни движения […]
Харесвам есента
Цяло лято под прозорците виха кучета, съседи изливаха легени с прясно изпрана вода, бабички крещяха по минаващи коли, родители се караха на децата си и помежду си, котковидната фауна се размножаваше шумно, някакви щурци се опитваха да пробият шумовия фон, а една аларма постави своеобразен рекорд по настойчивост, който, за съжаление (мое), остана незабелязан. Вчера […]
Есен
Не знам защо, но сезоните ни удрят много рязко напоследък. Няма, няма и …бам! Есен! Стига да не ни изненада така зимата, всъщност нямам нищо против. Обичам есента, с всичките й цветове, миризми, огледални локви и събития, които води със себе си. Със свежото време, кестените и тиквите, шаловете (обичам шаловете!) и пуловерите. И шапките, […]
Хижа Алеко
След дългата и хладна пролет, лятото се стовари като вездесъщия чук на Тор със страшната си жега, сухия въздух и липсата на какъвто и да е ветрец. Винаги ме е било яд, когато навън грее слънце, а трябва да си стоим затворени в апартамента. Особено след като наскоро се преместихме и все още нямаме климатик […]
