2017

Продължавам традиционното записване на детски смешки, защото съм една ужасна забравана, но пък обичам да се смея и го правя, когато ритуално препрочитам смешките от миналата година.

Празниците преди края на годината за мен не са въртележка от задачи, разпилени украси, лампички, оплетени като рибарски мрежи и изкуствен сняг по прозорците. Не са напрежение, тичане за подаръци, бързане, нервно стягане на багаж и списъци. Съвсем не твърдя, че не се случва точно това, напротив – никой не умее да опакова подаръци по-неумело […]

“Много ми се ходи пак в Истанбул”, казва Биляна (Pina) и на мен не ми трябва повече. Изпушила от работа и задължения, си стягам раничката, мятам се на рейса и след една нощ пристигам. Тя прави същото, но тръгва от Варна. Всички са шокирани: “Как така тръгваш?”, “Ама сама ли ще пътуваш? Две жени, сами, […]

Есента е обърнала света наобратно. По земята е разсипан нечий залез, а небето е мрачно море. Вместо в облаци, се заглеждам в мокрото, връщащо образ на преобърнат момент. Моята нова, безслънчева сянка ме следва през локвите и залепва за подметките като филия с маслото отдолу. С главата надолу и отвътре навън съм, а палтото ми, […]

Дени: – Ако не ми направиш чай, ще ти се ядосвам цял ден! Елена: – Направи ѝ, защото иначе ще загазиш супер-дупер много.

Запращам дъха си в мъглата ти, въздишам с вятъра в клоните сухи. Омразата вплитам в мрака ти, пръстта ти торя с ридания глухи. Сълзите си първо с пороя ти сливам, после с ръмежа, накрая с росата. Гнева си в гърмежа ти мощен изливам. Яростна бродя без път из тревата.