Записани в стар тефтер,за който се притеснявам да не изчезне:
лято 2015:
– Е: Искам месоооо!
– М: Ето ти.
– Е: Нееее, гоуамо!
– М: Това е голямо, ти колко по-голямо искаш?
-Е: Ееееееееееее, тоуко гоямо! (показва с ръце размер бронтозавър).
Все още изговарят смешно отделни думи: пумукака = прахосмукачка, пакак = капак, Пепеляшка – Папаяка (това докато разбера какво е…), “бамбамами” = барабани.
Днес ме гостиха с “то-о-ота с домат, лук, домат, домат, тика”. Ако ги накараш да разказват къде са ходили, се започват едни много оплетени измишльотини, а когато разговарят помежду си е пълно с “чакай мауко”, “почакай”, “не викай”, “ела насам”, “пестани!”.
Аз: Кой ще идва утре?
Те (в един глас): Баба ти!
Елена като ходи по голяма нужда, после инспектира и нарича – това гоямото – тате, това – мама, това – бебе.
Деница: “Ех, бе, Ейена! Засто, бе, Ейена, така павис!?”
Деница разказва приказката за “Пепеляшка”: Имало ено веме дин боголодник. Той женил втоно за зла и слива жена.(нещо неразбираемо). Пепеяшка плакала, искала иде бала, нама йокя, гедани, само уоши сести имат. В този мик дошла добата фея, има кила. Дала каяска, пантофки, касива йокя. Пепеяшка танцувала пинца, много хубав. Но настанало полунощ, Пепеяшка бягала, агубила пантофка. Пинца намеил, дал момичета побват. (Мърмори си нещо)… добата фея … (мърмори си) и заживеи щасливо!
Деница: “Мамо, ставаш, павиш куска! Бъзо, де! Хаде, како павиш!”
Днес се прибирам отвън, чукам на вратата на детската стая – никакъв отговор, влизам, никой не ми обръща внимание. След една минута Деница се обръща към мен и ме пита: “Мамо, ти засто чукаш на децата?”. Аз: “За да питам дали може да вляза”. Деница: “Ама може, има много място тук”. Умрях!
Днес сутринта се гушкаме в леглото четиримата и Д. изведнъж ме хваща за гърдите и ми вика: “това како е?”. Обяснявам аз, а тя: “Къде са на Дени?”. Казвам, че ще има като порасне и стане като мама. В този момент се намесва Е. с думите: “Еленчо стане като тате”.
Играем на “кухня”. Елена взима един черпак: “Поива, поива, цялата поя със супа! Мах, мах моки дешки!” Деница: “Мамо, поив (поливам те) по главата със супа! Мах, мах, мока глава, смениме със нова”.
Деница: Мамо, не искам стане голяма. Аз: Защо не искаш? Д: Не е удоно (удобно). Аз: Защо не е удобно? Д: Защото на качето убива.
Д. седнала в лопатата, взела метлата като гребло, гребе от двете страни на “лодката” си и пее: “Row, row, row your boat,
Gently down the stream.
Merrily, merrily, merrily, merrily,
Life is but a dream.” Обаче без р-тата.
Песничката “baa baa black sheep” е “баба яшти хепи бъди лук”.
Вчера чакаме на един светофар с колата, ММ шофира. Светва зелено, но пред нас има 7-8 коли. Д. започва да крещи: “Давай, тати, давай! Давай! Айде, давай, де!”.
Oнзи ден нещо се карам, а Д. минава покрай мен и ми вика: “Значиииии…”. Другите ѝ два лафа са “Е, защо?” и от вчера: “Е, защо, бе? “
Напоследък учим формите. Д. яде една триъгълна бисквита, но е изяла едното ъгълче и казва: “Виж, мамо, двеъгълник!”. А пък преди малко гледахме дали има облаци. Д. ми казва: “Виж, мамо, ена звездичка. Зарята е оставила една звездичка!”
Обядваме. Децата хапват мощно, довършват се с по половин филия хляб и много гевречета “Тарали”. Пет минути по-късно Д. пристига, поглежда ме с е-ей такива очи и казва: “Мамо, Дени днес не е яла и ено геврече! “. Човек ще каже, че гладни ги държа.
Д. в момента разглежда книжка с плодове и зеленчуци и казва: “Тука има нещо мнително”
От известно време Д. се напикава привечер точно до гърнето. Днес вече сериозно ми писна и си казах, че ще я накажа: “Никакви ментови бонбони за теб, щом се напикаваш”. А тя: “Ха-ха, глупости!”
Вместо “кихавица” – “кафявица”.
Пролет 2016:
Въпрос на деня: “Хм-м, мамо, какво искам?”
Аз: “Какво правихте днес с баба?”; Е: “Бъркахме си в носа!”
Снощи се карам нещо на Деница и я заплашвам: “Ще се скараме”,а тя ми отговаря: “Искам да се скараме”. Аз: “Да не плачеш после?”, а тя: “Искам да плача после”… Какво се отговаря на това?
Е. е седнала на гърнето: “Едно време имало аки и после се изакало в памперса. Мамо, слушай, едно акешко гърне се напишкало и после Дени го напишкала и после Ели сложила пиш отгоре и станало торта!” В това време Д. си разглежда книжка: “Оле-мале, как се е разсипала тортата-а-а-а, оле, паднала му е обувката, оле-е-е-е, как е заклещена жабата-а-а-а!”
Лято 2016:
Според Д. слънцето “забелязва” вечерно време и после, преди да си легне, тя отива да си “разбере” книжки за четене от рафта.
Д: -Мамо, а пък аз малко те обичам само.
-Защо малко само?
-Ами защото малко съм яла само.
Днес ме питат кой ще ги приспива. Казвам, че тати. А Деница: “Стига вече с тоя тати! Само “тати, тати”! Кога мама?”
Д. реве насред коридора: “Кажи ми защо?!!!!! Аз: “Казах ти вече, не знам!” Тя: “Не-е-е-е-е-е, знаеш! Всичко знае-е-е-еш! Кажи ми!!!! Защо не ми казвааааааш”?!
Д. днес отказа да спи и изръси следните два бисера: “Мамо, не може така да стане, като ти не ми даваш да ставам от леглото, разбираш ли, не може така да стане! Затова се ядосвам. ” и “А защо трябваше така да стане? Защо да не ставам? Това ли било проблемката?”
Играят си с едни пояси и Д. пита: “Сега къде ще се пльоснеме”. Е. отговаря: “Не се пльоскай, не си се намазала с кйем!”
Д: Цепелина-а-а! Цепелина-а-а! Ела за вечеря!
Аз: Каква Цепелина?
Д: Сестра ми.
Аз: Сестра ти е Елена.
Д: Не, другата ми сестра ми – заекът! Цепелина-а-а!
Аз: Откъде ги измисляш тия имена?
Д: Като отидем в Африка, ще ти кажа.
Прибират се днес от разходка с татко си, а стаята им е кочина. ММ: “Бърррзо всичко да се подреди! Вед-на-га!”, а Деница: “Да, сър!”. ММ: “Какво, какво каза?”, Д: “Да, сър!”. ММ: “Къде си го чула това?”. Д: От Маугли.
Днес Елена е лекарка. Преслушва ме, почуква ме с чукче по коляното, свети ми в устата с фенерче и накрая заключава: “Боже, Боже, жалко!”
Есен 2016:
Деница пак се затръшка: “Помолявам те, ще бъда много щастлива, ако направиш такаааа! Ти не искаш ли аз да съм много щастлива? Защоооо, обясни ми защоооо???”
Деница: Мамо, какво животно е “оранготангото”?
