“Много ми се ходи пак в Истанбул”, казва Биляна (Pina) и на мен не ми трябва повече. Изпушила от работа и задължения, си стягам раничката, мятам се на рейса и след една нощ пристигам. Тя прави същото, но тръгва от Варна. Всички са шокирани: “Как така тръгваш?”, “Ама сама ли ще пътуваш? Две жени, сами, ужас!”, “Точно там ли намерихте да ходите? Знаеш каква е ситуацията.” Истината е, че ситуацията навсякъде по света вече е несигурна. Гаранции няма – може и пред дома ти да те блъсне кола, а и новините не са най-достоверният източник на информация, както се оказва. Все пак Биляна разпитва живущите в града свои познати, които са изненадани от притесненията ни – за тях всичко е спокойно, така че смело потегляме.
Още преди пътуването, докато си купувам билет, момчето от фирмата – превозвач гледа в празното пространство около главата ми, но не и в очите. “За жена ли е билетът?” – пита, което ми се вижда изключително странно, но после разбирам защо. Оказва се, че в автобуса всички жени сме на предните седалки, дори по една на всяка двойна седалка, после следват два-три празни реда и след това са настанени мъжете. Колкото и необичайно да ми се вижда, по-комфортно досега не бях пътувала с автобус. Като изключим джамиите, това е последният път, в който забелязвам по-особено отношение. В самия Истанбул атмосферата е съвсем светска, но хората са много по-любезни, отколкото в България. Навсякъде срещаме разбиране, усмихнати лица, и въпреки че английският не е “втори официален език”, както из Европа, няма човек, с когото не успяваме да се разберем.
Навсякъде ще прочетете, че Истанбул е “място на сбъсък на континенти, религии и култури”. Да, Истанбул е мащабен кръстопът. Това се усеща дори докато вървиш по улиците и гледаш лицата на хората, дрехите, стилът им, маниерите. Много места, които посетихме, ми напомниха досущ на други градове по света – усеща се испанско, арабско, азиатско и дори западноевропейско влияние. Но сблъсък няма. Не, има мирна симбиоза и допълване. Истанбул е като много богата почва, сред която културата цъфти обилно и свободно. Това си е една специфична истанбулска миксирана култура и особена атмосфера. Разхождаш се и се пропиваш с нея неусетно. Истанбул е мъглата рано сутрин, сред която приглушено се чува езанът; соковете от прясно пресовани узрели нарове, каквито няма никъде другаде; уличните музиканти, които те увличат с музика и неусетно си се спрял, за да ги послушаш; хилядите котки по улиците, които са обгрижвани като знатни особи. Истанбул са чайките навсякъде, тесните занемарени улички из центъра и луксозните квартали покрай Босфора; безумно вкусната улична храна от всякакъв вид (освен кокоречът с агнешки чревца). Истанбул са рибарите на моста Галата, откъдето може да се гледа възможно най-романтичният градски залез; тежките сирени на товарните кораби; приканванията на продавачите с подправки; лудницата по главната улица; зашеметяващите дворци и уютните джамии с килими, в които искаш да заровиш пръсти, а краката ти, изморени от дългите разходки, изпадат в нирвана. За краткото време, което прекарах там, попаднах и на пазари, в които спокойно можеш да развиеш агорафобия и клаустрофобия едновременно, и на квартали, в които ако изпуснеш монета, ще чуеш ехо. Да, в Истанбул има и места, които са мръсни, претъпкани с народ и не особено естетически красиви и е факт, че това са местата, които повечето туристи посещават. Затова и толкова хора остават разочаровани. Но това е само късче от целия град, който е толкова огромен, че някои от жителите не посещават центъра с години. Все още ми е трудно да си представя размера на град, в който по официални данни живеят 15 милиона, а се говори, че всяка година се увеличават с по още един милион. В град като този има място за всички различия.
Тръгвайки от България, не бях успяла да се подготвя за Истанбул. Честно казано, въобще не знаех къде отивам, а сега мога толкова да пиша за него – преливам от впечатления. На прибиране, в автобуса си мислех, че не ме грабна така, както са ме очаровали други градове. Не е приказно красив, празнично шарен, префърцунен, претенциозен, излъскан, украсен с блестящи светлинки или спретнат. Масивен е, стар, пропукан, хаотичен, но ценен като антична мебел, наситен с аромати, вкусове, скрити красоти и градски истории. Добре, че беше Биляна – може би е най-подходящият човек, с когото може да се преживее този град – за нея най-любим. Толкова нюанси усетих благодарение на нейните разкази, отвориха ми се очите. Истанбул не е екзотичен. Той е измамно обикновен на повърхността и колкото повече време прекарваш в него, колкото повече информация, приказки, истории, клюки научаваш за него, толкова по-здраво се промъква в сърцето и в сънищата ти. Но спирам с писането и оставям снимките да говорят, доколкото могат. Цък върху тях за по-голям размер.
