Не знам защо, но сезоните ни удрят много рязко напоследък. Няма, няма и …бам! Есен! Стига да не ни изненада така зимата, всъщност нямам нищо против. Обичам есента, с всичките й цветове, миризми, огледални локви и събития, които води със себе си. Със свежото време, кестените и тиквите, шаловете (обичам шаловете!) и пуловерите. И шапките, обичам и шапките. Малките мъхчета засега показват явни предпочитания към локви и глухарчетата.
За първа година ми предстои наистина да се постарая, да положа някакви усилия, за да ги потопя в есенната земна красота, да им изрежа тиква, да берем букети от пъстри листа, да нижем гъсеници от кестени. Вълнуващо е! Толкова малко знаят все още за света и потенциалът за красота, който крие. Чувствам се отговорна по един приятен начин за това, което предстои да обикнат във всеки от сезоните. В същото време съм изключително благодарна, че имам възможност да бъда до тях в този прекрасен период от живота им. Имам усещането, че минутите ми с тях безвъзвратно изтичат между пръстите и се опитвам да запечатам всеки момент в ума си.
Септември ми носи и много други поводи за щастие. Отпразнувахме пет години успешен семеен живот! Няма дори и една жертва! Всички части на тялото са налични и все още се поздравяваме, докато се разминаваме по коридора. Стискам си ръка сърдечно! Въпреки трудностите, осъзнавам, че съм намерила не “половинка”, а партньор. Безкрайно се гордея с него, той е моята опора, разумът на моя ентусиазъм и чудесен баща. Психолозите казват, че една от сериозните повратни точки в живота на човек, е сключването на брак. Не знам дали е точно така, по-скоро е раждането на децата. От тогава – всеки ден брак – пирон в ковчега на скуката! Гаранция! Гледайки ретроспективно, толкова сме се променили за тези години, че чак ми става любопитно за след още пет. Пожелавам си, колкото и да се променяме, да не спираме да вървим в една посока (къде успоредно, къде на зиг-заг). Решихме тази година да си подарим една вечерна среща. Витошка, бургери, крафт бира, джелато и толкова, толкова лица по улиците. Понеже не ми се отдава възможност да излизам често до центъра (хабитатът ми е в околностите на предблоковия пясъчник, а пазаруването в голям хипермаркет е поантата на седмицата ми), та гледах малко като хваната от гората. Хубаво е човек да знае, че малкият му балонест свят се помещава в нещо по-голямо и динамично. Ето един от най-прекрасните ми спомени от преди пет години:
Но най-щастливата новина за месеца е, че имаме билети за концерт на любимата група на М. … в Амстердам! Толкова нямам търпение, че ако бях в анимация, щях да ръфам страниците на календара. Хайде да идва по-бързо ноември!
