Филтър „Безразличие“

Някой ти показва снимката. В тълпата гъста, осветена с лъч, душа сурова гледа от картинката – вакуум-дупка в пикселова глъч.   Виж – очите ти олово тежко са, понесли свой космос и свои звезди. Лицето ти – свредел-емоция. В онзи миг си истински “ти”.   Гледаш екрана и си потресена. Неясна тревожност разяжда, кънти. Къде […]

Копнеж

Копнея онази свобода като вятър в качулка, като капки по стъкла, пътували през въздуха, накрая плаваща вода. Свобода, която да отеква в сърцето – пещера и да лае четиринога с ехо от „Ура!-ра!-ра!“. Която разпознавам в ръмжене на мотор, напомнящо любима песен. Въздухът е с мирис на озон. Крещяща като албатрос в небето, плискаща в […]

Вино от смокини през зимата

Пробвам – свиркам си с уста, но мелодията ми е фалшива. Все не мога да наподобя, ех, от предната година на щурците прашни песента изпод дивата смокиня. Разминавам се с реалността. Газя кална към тролея. Не ми достига светлина. Вместо да се смея – блея. Душата ми от зима прегладня – копнее за просторите, сангрията. […]

Есен

Есента е обърнала света наобратно. По земята е разсипан нечий залез, а небето е мрачно море. Вместо в облаци, се заглеждам в мокрото, връщащо образ на преобърнат момент. Моята нова, безслънчева сянка ме следва през локвите и залепва за подметките като филия с маслото отдолу. С главата надолу и отвътре навън съм, а палтото ми, […]

Горска

Запращам дъха си в мъглата ти, въздишам с вятъра в клоните сухи. Омразата вплитам в мрака ти, пръстта ти торя с ридания глухи. Сълзите си първо с пороя ти сливам, после с ръмежа, накрая с росата. Гнева си в гърмежа ти мощен изливам. Яростна бродя без път из тревата.

По пътя

Бензиностанциите са оазиси цивилизация сред пустиня от зеленина, свързани с асфалтова пъпна връв. Осигуряват отрезвяващата доза на почти равномерни интервали, точно преди умът да се зарее.

Симптоми на лято

И настана време за розето, за странстване сред дъхавите нощи с цвят на небосклон,с вкус на свобода насред полето,на мащерка, на бъз, на кантарион. Време е за приказки, разказани ни от щурците,ш-шт, за тишина на борова гора – тежка като порив, далеч от градски жици –лека като бриз, като ромон на вода. За гледане на звездопади, скрити […]

Между редовете

Понякога нямам място в тефтера и пиша просто където намеря. Нов лист отгръщам между редовете, вече изписани и във полето. Понякога просто не искам да цапам страници бели с вчерашни мисли, с мастилото черно да не докосвам тез неотваряни, чистички листи. Всяка страница три пъти живее, с думички важни плътно изписана, единствено някак нивга не […]

31 неща от януари

(Не по ред на важност.) 1. Радостно посрещане, усещане за семейство. 2. Нова камера и обектив! 3. Месец без истериите на Д.! 4. Горда с постижения на децата. 5. Харесвам си работата! 6. Хоби, което продължава да ме вълнува! 7. Малиново вино! 8. Винено вино! (От грозде!) 9.Домашен ягодов сладолед! 10. Останки от шоколади! 11. […]

Октомври

През октомври искам да съм тъмнорижа, с лунички и коралово червило, лъчи сгъстено лято пак да нижа като чушки в есенно багрило. Да ме ръми дъждът, да джапам в локвите, да си сложа дългия пуловер, да се лакирам с есен пак по ноктите и да помахам с шал за сбогом. На лястовиците по жиците, на […]

Мъхчета
%d bloggers like this: