Копнея онази свобода като вятър в качулка, като капки по стъкла, пътували през въздуха, накрая плаваща вода. Свобода, която да отеква в сърцето – пещера и да лае четиринога с ехо от „Ура!-ра!-ра!“. Която разпознавам в ръмжене на мотор, напомнящо любима песен. Въздухът е с мирис на озон. Крещяща като албатрос в небето, плискаща в […]
