Пътуваме по дъгата
Пътуваме, изпращат ни крехките макове. Едни синигери клюкарстват за нас. Слънчеви зайчета, измамили облаците, разрошват миглите и се скриват в косата ти. Шушукат си. Затваряш очи. Пътуваме не като другите, по асфалтите. Пътуваме по лъчите, по следите от самолетите, по дъгата, направила мост. Никога не питаш скоро ли ще стигнем… Пътуваме аз, ти и твоето […]
Онази майка от американската реклама
Аз ще съм онази майка, която прави сладолед. И домашна лимонада. Онази, която готви здравословно за семейството си. Аз ще съм онази, която спортува редовно, която гони децата си в парка с блестяща усмивка и протегнати ръце. Онази, красивата, с подредената коса и чистата рокля. Онази, на която другите майки завиждат и се възхищават едновременно. Ще мия чиниите […]
Паяк и муха
Вечер е. Бутилката червено бавно се прелива към ума ми. Тръпчиви, мислите ми се носят на вълни, люлеят ме към хоризонта. Силуетът ти изплува от утайката на чашата ми. Танините горчат. Промъкваш се ловко, хващаш крайчеца на роклята ми на цветя и ме заплиташ с нишката на паяк. Каква ще бъда днес – мушица или […]
Писателят
В кооперацията отсрещаживее писател.Там, на четвъртия етаж.Не зная кой е,дали е известен,цитират ли го в някой репортаж.Всяка вечер, щом лампите светнатго виждам, изморения страж.Косите му – бели, гърбът е приведенИ пише – на словото паж. Бюрото е старо, истински дървено,А столът – изтрит махагон.Килимът червен е, с много протъркано,осветява го вехт лампион.Пише, ли пише с лице […]
Закъснение
Събуждам се без да знам, че съм заспивала – сън без спомени, от изтощение. За миг вися, балансирам в нищото, не помня даже коя съм. Мигът се проточва, безвременен, пълен с потенциални възможности. Закъснявам с половин мигване да прекрача в паралелна вселена.
С две на две
Те са две и са на две. Обичат се и се мразят, приятелки са и не са, карат се и се прегръщат, бият се и се целуват… и всичко това в рамките на час. Всеки час от всеки ден. Те са онова, което ми прелива чашата – на търпението, но и на обичта. Само една жена […]