Често съм в търсене на нови места за снимки, но рядко – в търсене на нови приятелства. Понякога обаче те се промъкват нежно и безвъзвратно и тогава нямам нищо против. 🙂 Сега хем ми се ще да се впусна в словоизлияния, хем не искам да докосвам чисто нови отношения – като подарък, който не смея да разопаковам. Ще кажа само, че импровизираните пикници са най-добрите пикници, че стойностни приятели са онези, на които, щом кажеш “искаш ли”, искат, дори преди да си довършил изречението и че компотът от дюли е най-ароматен, когато не го пиеш сам. Някой свири на саксофон, скейтовете потракват в далечината, а въздухът още не мирише на студ. Лъчите есенно слънце топлят одеялото и оранжевите му квадрати се напояват с тях, запазвайки топлината. На връщане искам да го обърна с топлите квадрати навътре и да се завия срещу вечерния хлад. Компотът е изпит.
Благодаря! Историята тепърва ще се пише 🙂
<3