По традиция сякаш, почти нямаме снимки от рождените дни на децата. Главно защото майката в мен изцяло избутва фотографа на заден план и, гордо изпъчила гърди, се залавя с организация и социализация. Миналата година една от гостенките ме попита: “Ама защо не снимаш, хайде, давай!”. Отговорих, че просто искам да участвам – изцяло и всеобхватно.
Но тази година е различна. Дали защото стават на цели 5, което си е половин юбилей (скуик!), или защото с всяка година и аз качвам нивото, се опитах да съвместя двете си егота (с времето ставам все по-малко сигурна кое точно е алтер-ът). Решихме да направим на малките мъхчета изненада като напълним стаята им с балони. Предната вечер, след като заспаха, с татко им се разположихме на спалнята, изсипахме близо 80-та ненадути балона и започнахме да надуваме и връзваме, надувам и връзваме, слушайки легендарните “Куийн”. Говорихме си много, спомняхме си какво сме правили по това време преди 5 години, смяхме се и се усмихвахме гордо-носталгично. Може и да сме проронили по някоя сълза. Легендарно си беше. 🙂
Да знаете, ако решите да надувате толкова балони, задължително се оборудвайте с помпа и нещо против мускулна треска. 😉 Имайте предвид, че балоните не ухаят на омекотител, а на гадни химикали и талк, така че не спете в едно помещение с тях. А, и затваряйте балконската врата, за да не избягат. Освен това се пригответе около месец след събитието все още да подритвате балони из цялата къща! Йей!!! Йей. :/ А, ако си мислите, че след толкова балони, на децата ви ще им писне от тях и няма да изпадат в екстаз при вида на нови такива – помислете пак, защото хлапетата просто не са устроени така. Или поне моите.
Та така – рожден ден с балони:
