През октомври искам да съм тъмнорижа,
с лунички и коралово червило,
лъчи сгъстено лято пак да нижа
като чушки в есенно багрило.
Да ме ръми дъждът, да джапам в локвите,
да си сложа дългия пуловер,
да се лакирам с есен пак по ноктите
и да помахам с шал за сбогом.
На лястовиците по жиците,
на лятото със своя плам,
да въздъхна срещу учениците
и с патладжан да се наям.
Искам да пътувам с вятъра
като откъснато листо
към чисто нова дестинация
или пък към своето легло.
Да се завия през глава с одеялото,
като премръзнало врабче,
да си пия от какаото –
моето есенно фрапе.
Искам да си сложа зимнина
от мириса на диви гъби,
на чушки, дъбове, на орехи, гора,
да ги затворя с горски мъхове.
Лютеница да сваря от шарени листа,
в буркани от мъгла и паднала слана.
От жълъдите – сладко, да си имам под ръка,
от кестените – мармалад за моите деца.
Искам цялата да стана есен,
експлозия от плод и аромат,
тишина без птича песен
и един коралов цвят.
