В кооперацията отсреща
живее писател.
Там, на четвъртия етаж.
Не зная кой е,
дали е известен,
цитират ли го в някой репортаж.
Всяка вечер, щом лампите светнат
го виждам, изморения страж.
Косите му – бели, гърбът е приведен
И пише – на словото паж.
Бюрото е старо, истински дървено,
А столът – изтрит махагон.
Килимът червен е, с много протъркано,
осветява го вехт лампион.
Пише, ли пише с лице към прозореца
завесите – винаги дръпнати.
Вдъхновение търси сред сивите хорица,
в грижите свои обгърнати.
Зад гърба му стената е цялата в книги
с аромат на отдавнашен прах.
В тях ли умът му мъдрост е дирил,
търсил е лъскав брокат?
Всяка вечер в осем беловласа старица
с престилка на малки цветя
носи му супа в пълна паница
и присяда до стола му тя.
Поседява минута, нещо го пита.
Отговаря й тишина
Писателят пише своята мисъл
и е глух, и е сляп за света.
