Екшънфитнес 2 – “Презареждане”

Горе-долу една година след официалното представяне на програмата “Екшънфитнес”, е време за равносметка. (Припомняме, че Програмата представлява ултимативната фитнес програма за жени с гарантирано сваляне на  всички (повтаряме всички)  излишни килограми). Беше проведено обследване по Основните Международно признати Параметри. Ето и резултатите:

1. Намалено количество на калорийния прием за денонощие – потвърдено!

2. Липса на излишни килограми и мазнини – потвърдено!

3. Ниво на ефективност – А+.

4. Състояние на мускулите – стегнати и тонизирани!

5. Психологическо състояние – сравнително стабилно, засега без прием на тежки медикаменти.
6. Достигнато ниво на търпение – “мастър джедай”.

7. Бързина на реакциите – субектът улавя във въздуха падащи чаши и понякога дори предотвратява престъпления, преди да са се случили.

Разбира се, за една година дневният “Екшънфитнес” режим е претърпял известни промени. Именно неговата гъвкавост и приспособимост, както и постоянно повишаващото се ниво на трудност, са гаранция за успешен резултат! Ето какъв следва да е режимът при наличието на близнаци на възраст 2 г и 4 месеца.

05:30 – Събуждате се, надигате глава и се ослушвате. Защо е толкова тихо? В чие легло се намирате? В коя стая сте? Има ли дете на спалнята ви? Не?! Какво, за Бога, се е случило, дишат ли? Двоумите се дали да отидете до детската стая, за да проверите дали дишат. Тялото Ви, обаче, надделява и решавате да си доспите.

06:00 – Събуждате се. Дали все пак да не отскочите до детската стая? Наистина е подозрително тихо… Решавате все пак да отидете. Минавате в “стелт” режим – задължително боси и на пръсти притичвате през леденостудените коридорни плочки, открехвате вратата и надниквате абсолютно безшумно в стаята. Нищо не се чува. Крайно подозрително. Прескачате четири скърцащи паркетни парчета, приземявате се леко вдясно от креватчето на едното дете, не забравяйте да не дишате. После три стъпки в ляво и една широка крачка напред, за да отидете при другото креватче. Всичко е наред, просто спят. Излизате с безшумни подскоци. Последното парченце паркет в стаята зловещо изскърцва, когато стъпвате върху него. Замръзвате! Не дишайте!!! Едното дете се размърдва! Бързо залегнете! Тихо! Слава Богу, фалшива тревога. Отдъхвате си едва след като сте затворили вратата на стаята. Отдалечавате се бавно и вече правите пъклени планове как ще се отдадете на половинчасова йога и блажена медитация, когато: “Мамо! Мамо! Мамо!”. Влитате обратно в стаята, грабвате викащото дете, грабвате един брой възглавница, един брой одеяло, три броя плюшени играчки и пет-шест книги (не забравяйте детето) и на бегом излизате, преди другото зверче да се събуди.

06:30 – Обяснявате на будното дете, че още е много рано за ставане и дружно се трупясвате на родителската спалня (която отдавна всъщност е на семейно-комунален принцип). “Мамо, тъмно!”. “Да, мамо, още е тъмно, трябва още да поспиш. Тихо, да не събудиш татко ти.”. “Татко спи!” – на висок глас обявява детето. “Да, спи, ш-т-т. Лягай бързо и гушкай Мечо.”. Лягате си, завивате детето, завивате себе си, завивате съпруга си (който безметежно спи). Отпускате се. Защо да не поспите още малко, имате нужда. “Мамо, има пиш!”. Правите се, че спите и не чувате. “Мамо!” – гръмък и бодър глас Ви блъска право в ухото: “Мамо, има пиш!!! ПИШ!”. “Пишкай в памперса!”. “Не-е, не! Тоалетната!!!”. Проклинайки себе си, че сте отказали децата от памперсите, ставате, гушвате детето и боса по асфалта (студените плочки) го водите да се изпишка в тоалетната. “Мамо, ти имаши пиш? Баво, мамо, гоям пиш!” – детето Ви пляска с ръце. Незнайно защо се чувствате удовлетворена от себе си. Денят Ви започва с успех! Браво! Решавате да се върнете в леглото, ползвайки фразата: “Виж, още е тъмно, трябва да поспим”. Лягате, завивате себе си, детето и съпругa си (който безметежно спи). Отпускате се, има надежда. В този миг съпругът Ви решава, че му се ходи до тоалетната и става. Детето се разсънва: “Мамо, къде тати?”. “Отиде да пишка”. Мълчание. Отдъхвате си. След една минута: “Тати много няма. Може би ака.” Докато се чудите как да реагирате, тати се връща, ляга си и заспива. Отпускате се. Ще се спи. “Мамо, иска иде. Павиш акуска! Тавай вече. Светло!”.

Някъде около 07:00 – Ставате. Гушвате детето и отивате в кухнята. От детската стая се чува нещастен детски рев. Другото Ви дете вече също е будно, готово за поредния прекрасен ден на детството. Завивате обратно към детската стая, докато първото дете вика: “Не, не, акуска! Акуска!!!”. Сред ужасен рев и от двете деца се добирате до креватчето и гушкате и второто дете. Не оставяйте първото дете на земята – Вие вече сте тренирана, можете да ги занесете минимум до кухнята. Решавате да се пробвате на дълго разстояние до банята. Слагате дете 2 на тоалетната, докато опитвате да убедите дете 1 да си измие зъбите. “Не тази четка, мамо! Искам с овцата.”. “Овцата я няма, ти я надъвка и я изхвърлихме”. “Не-е-е-е-е! Искам овцата!!!! Няма мие!” – хвърля четката на земята. Вдишвате, издишвате, все още е 7 сутринта, ще се справите. Усмихвате се и обяснявате защо не се хвърля така. Опитвате се да си припомните всички онези статии, които сте чели в Интернет за правилните тактики за възпитаване на децата без бой. Потушавате успешно конфликта. Измивате протестиращото дете и го водите в кухнята. Осъзнавате, че сте забравили дете 2 на тоалетната. Междувременно то тихомълком е свършило голямата работа, слязло е от тоалетната, размотало е половин руло тоалетна хартия и се опитва да се избърше с някакво насмотано хартиено топче. Втурвате се бързо, измивате детето, себе си и тоалетната, връчвате му четката за зъби. “Мамо, искам бялата паста”. “Бялата свърши, тази е с ягодки, много е хубава”. “Не-е-е-е!!! Искам бялата!!!!”. Вдишвате, издишвате. Вадите нова опаковка паста – слава Богу – бяла е. Решавате този проблем. Все още е 7 сутринта. От кухнята се чува трясък. Тичате до там. Дете 1 се е покатерило на стол и рови в шкафовете с тенджерите. “Мамо, пави акуска! Иска иде!”. В това време от банята се чува звук от течаща вода: “Мамо-оу! Амоких се!”. Дете 2 е решило само да се мие, очевидно също така и да се изкъпе. С пижамата. Спирате водата, забърсвате набързо, водите двете деца да се преоблекат.

07:30-08:00 – Водите спор кои дрехи да се облекат за деня. Първо се опитвате да минете с номера, че е студено, но накрая сте поставени пред дилема: или оставяте децата по рокли с къси ръкави и обути с по един чорап, или вадите тежките заплахи, че ще давате лекарства за болни деца и ще дърпате сополите с прахосмукачката. Отнемането на нещо любимо също върши работа. Сещате се, че сте модерна и блага майка, която не разчита на заплахи и наказания и избирате варианта с роклите.

08:00 – Сервирате закуска. Дете 1: “Мамо, како е това?”. Вие: “Попара”. Дете 1: “Не-е-е. Искам сийене кйема!”. Вие: “Нямаме сега сирене крема. Има само попара.” Дете 1: “Не! Сийене кйема!”. Намесва се дете 2: “Мамо, иска сладойед бомбоми.”. Вие: “Сега не се яде сладолед, време е за закуска”. Дете 2: “Искам сладойдееееед! И бомбомиииии!”. Вдишвате, издишвате. Вадите сиренето крема от хладилника и го предлагате като алтернатива на сладоледа. Децата благосклонно склоняват. Докато мажете дебело филиите с кремообразно спокойствие, подскачате от крак на крак, защото още не сте ходили до тоалетната. Така поддържате форма, а и се топлите, защото все още сте боса и по пижама.

8:30 – Оставяте децата да закусват и отивате да събудите мъжа си, който да този момент е спал безметежно. Той влиза в банята, а Вие се заемате със скоростно оправяне на легла, подреждане на стаи, простиране и подготвяне на раницата за излизане. На всеки 3 минути спринтирате до кухнята, за да предотвратите инциденти. Имате 30 минути за всичко. Предостатъчно, та Вие сте “Екшън”, а също и “фитнес”! Разминавате се само с една счупена чаша и поносимо изцапани деца: “Мамо, виж, имам мустаци!”. Преобличате децата с чисти дрехи. Отново неподходящи за сезона. Поне едно от децата тича голо из къщата за известно време. Гоните се, за да не се отпускате.

09:00 – Съпругът Ви излиза от банята. Докато си правите плановете как ще отидете до тоалетната, докато той гледа децата, се оказва, че е време да тръгне за работа. Отлагате сутрешния тоалет. Вече тренирате за воля и пикочен мускул. Имате време за чаша вода.

09:10 – Цялото семейство изпраща таткото за работа. Не забравяйте да се усмихвате, тайно приглаждайки рошавата си коса. Целувате го по бузата, защото още не сте си измили зъбите. Пет минути по-късно онази чаша с вода си казва думата и решавате да се промъкнете в тоалетната. Дете 1 започва да вика: “Мамо-о-о, къде си?”. Вие: “В тоалетната.” Дете (произволно): “Како павиш там въте?”. Опитва се да влезе, но установява, че сте се заключили. “Мамо! Како става? Мамо! Како павиш?!”. Вие: “Пишкам, пази се от там!”. Детето: “Искам види!”. Вие: “Няма нищо за гледане, иди играй с легото”. “Не-е-е-е, мамоооо, иска види!”. Детето вече не е бебе и умее да отключи вратата на банята само. Връхлита вътре, стъпва по чорапи в локвата, останала от къпането на таткото. “О, мамо, моко!”. Сяда в локвата и започва да събува чорапите си. Вие се поздравявате – детето Ви е инициативно, упорито и самостоятелно. Всичко това е благодарение на Вас! Вдишвате, издишвате. Дете 2 се присъединява към мокрото парти в банята. Пускате водата и излизате. Преобличате мокрите деца и обяснявате за личното пространство и за личната хигиена. Децата Ви слушат и сте доволна. “Да, добре, мамо. А ти найш ли, Тати има пишка!”. Дете 2: “Да, защото Тати мъж!”. Отказвате се от повече обяснения. Заигравате децата с някаква игра и тихомълком (но набързо) успявате да се измиете в банята. Поздравете се! Преди година нямаше да успеете!

10:00 – Започвате убеждаване на децата за излизане на разходка. Те не искат. Те искат, но без якета. Или без шапки. Или без обувки. Или не с тези обувки, а с ботуши. Но не тези ботуши, а червените. Онези, които вече са им малки. Отново не искат. Искат, но с биберони. Добре, но с бибероните в джоба. Тогава с Мечока. И Маша. И книжка. Обаче ще ходите на люлките. Не, на пързалката.

10:40 – Облечени сте и сте на вратата. “Мамо, има пиш!”. Проклинате се, че сте отказали децата от памперсите. Събувате детето и го изпишквате. Илизате. Връщате се, защото сте забравили водата. Обличате се и излизате. Поздравления, миналата година се връщахте поне по три пъти. Навън се сещате, че не сте дали на децата плод в 10 часа. Не ви пука.

11:00 – Навън сте. С останалите участнички в програмата вече сте си писнали и се отбягвате. Кимвате си бегло и не се стараете да комуникирате. Нарича се: “Запазване на енергията”. Разбира се, едното дете иска на люлката, но другото иска на количките, така че спринтирате от едното място до другото без да спирате.

11:30 – Убеждавате децата да си тръгнат от площадката, за да вземете яденето. Упражнявате всички похвати от прочетеното в книгите. Накрая ги подкупвате с “Барни”, за да успеете преди да са затворили кухнята. Прибирате се плувнали в пот. Това се нарича “Детокс”.

12:30 – Сядате да храните децата. По навик изпадате в медитативно състояние. “Аз сама!” е новата мантра на децата ви. След половин час ставате, преобличате децата, преобличате себе си, миете кухнята и ги приспивате. Внимавайте да не заспите, не се отпускайте!

13:30 – Обядвате каквото е останало в паничките на децата. Захващате се с гладене, готвене и друга домакинска работа. Ако работите нещо допълнително – сега е моментът. Помнете, че всяка промяна на дейността е почивка! Не се отпускайте. Позволено е да не се усмихвате.

16:30 – Децата ви спонтанно се събуждат и са в много добро и енергично настроение!Започнете да се усмихвате, нахранете ги, измийте себе си, тях и кухнята. Не плачете. Нали досега си почивахте? Занимавайте децата с разнообразни образователни игри. Пречете им да се бият и да се карат за играчките. На всеки 10 минути подреждайте детската стая като особено много внимавайте да не се контузите на легото. Вдишвайте, издишвайте.

18:00 – Поздравления! Време е за един час телевизия! След като разтървете децата си, които се карат за това кое точно детско да гледат, се захванете с вечерята на спокойствие. Сгответе вкусна и питателна храна с много любов и внимание към детайла. Не плачете. Все още не. Работете над своята издръжливост.

19:00 – Посрещнете таткото от работа! Това е един малък празник, защото децата тъкмо вече са започнали да разбъркват яденето и да добавят вътре сол и други подправки на око.

19:30 – Сервирайте вечерята, седнете на масата като истинско семейство, обсъждайте деня си. Опитайте се да не отговаряте едносрично на въпроси. Бъдете дружелюбна и внимателна. На някого не се харесва вечерята? Усмихвайте се. Вдишайте, издишайте. Не плачете.

20:00 – Изкъпете децата. Попречете им те да изкъпят Вас. Убедете ги да излязат от банята и да си облекат пижамите. Играйте с тях, съвместно с таткото. Той ще забележи колко е приятно и хубаво, колко са кротки и добри децата и вътрешно ще Ви завиди за спокойното ежедневие. Усмихвайте се. Не плачете. Мислете напред, все пак докато той ги приспива, Вие ще се отдадете на заслужена 30-минутна СПА терапия – душ, понякога дори шампоан и (ако не забравите), може дори да се поглезите с крем за тяло.

22:00 – Децата спят и е време да довършите гладенето на прането и да заспите, докато се опитвате да си проверите Фейсбука.

01:00 – Събудете се и проверете дали децата спят и дали не са се отвили.

03:00 – Събудете се от тишината.

06:00 – Събудете се. Дали все пак да не отскочите до детската стая?