Цяло лято под прозорците виха кучета, съседи изливаха легени с прясно изпрана вода, бабички крещяха по минаващи коли, родители се караха на децата си и помежду си, котковидната фауна се размножаваше шумно, някакви щурци се опитваха да пробият шумовия фон, а една аларма постави своеобразен рекорд по настойчивост, който, за съжаление (мое), остана незабелязан. Вчера температурите паднаха, изля се дъжд, настани се мъгла. Сега седя на отворения прозорец и си пия чашата червено вино, мирише ми на есен и чувам как един орех тежко тупва на земята. Започвам да харесвам есента.
Харесвам есента
