Не, не, не! Отказвам се, не мога, признавам се за победена, обявявам банкрут! Моите деца ще смучат биберони за заспиване до пубертета! Знам, че много деца имат затруднения при отказването от този така обожаван аксесоар, но не си представях, че ще се леят толкова сълзи, пот и сополи както от тяхна, така и от наша с таткото страна! Не знам в моите две ли е проблемът, или в мен, но този процес у нас прилича на някакво средновековно мъчение. Деца се дерат до задавяне, крещят, хвърлят играчки и шишета с вода, блъскат креватите и искат да прескачат като някакви побеснели животни. Аз седя отсреща и се опитвам да вмъкна някоя дума, с която да им обясня защо вече ги няма тези лелеяни “ами”, при което не чувам и собствения си глас. Опитахме всичко – хвърляне в морето, даване на вълничките, изяждане от рибките, даване на кучето, на бременната котка пред блока, рязане на върховете и прочее идеи от мрежата и улицата, караници, заплахи, излизане от стаята, смяна на родителя…не се приемат. Само крясъци: “Дай! Ама! Не! Исам!” се въртят като развалена грамофонна плоча. След две успешни заспивания без биберони вчера в колата и снощи (след часове на големи драми и сърцераздирателни етюди) последваха многократни събуждания на нас, а със сигурност и на съседите от всички географски и метафизични посоки. Не знам как някой не извика полиция или социалните. Е, днес следобед двете девойки вече са научили всички наши реплики и хитрини, заплахите и милите думи на успокоение и на всеки 5 минути рев катогорично обявяват “НЕ”. Не знам коя е тази майка, която би издържала детето й да се дере насреща, да е вир-вода морко от пот и цялото да се тресе за проклетия биберон и тя да не му го даде. Аз лично не съм такъв стоик.
