Когато си майка на близнаци, неизбежно идва един момент, в който осъзнаваш, че не можеш да се справиш сама. Тази неприятна мисъл се заражда още в родилното, когато двете ти бебета плачат безутешно, но ти можеш да гушнеш само едното, защото те боли раната от секциУма/имаш система в ръката/кърмиш другото бебе. През следващите месеци проекто-мисълчицата скришом се прокрадва, но бърза да се шмугне зад ъгъла, ако я погледнеш директно.
Скоро обаче идва момент, в който едното бебе се сгромолясва от спалнята, докато ти спасяваш другото/сменяш памперс/ кърмиш или скорострелно изпълняваш физиологичните си нужди. Започваш да си внушаваш, че не си добра майка, че не можеш да се справиш, мислиш си как в интернет е пълно с истории на многодетни майки, които сами гледат децата си. А ти? Изобщо кой те назначи тебе и защо, аджеба, кандидатства за тази работа? М? М??? Подмолната мисъл се прокрадва денонощно, дебелее си от случка на случка, от инцидент на инцидент, докато един ден не те тресне централно, че ако продължаваш да настояваш сама да си всичко за тези деца, те непременно ще страдат. Винаги ще се борят за внимание и никоя няма да получава достатъчно, на площадката все ще ги гледат жално, жално как са целите в синки (“сигурно ги бият”), поне едната ще има поне едно петно на дрешката (Боже опази!), косата им ще е сресана накриво (сефте!), а ти ще си вечно нервна, недоспала, непривлекателна за огледалото и ще гледаш като бебе с растящи кътници. Дори да преглътнеш така изложената ситуация, идва моментът с прохождането, когато ядосано осъзнаваш, че не, все пак не можеш да се раздвоиш и да държиш децата едновременно в две различни посоки. И нищо не може да се направи, освен да се примириш – ще се търси втори човек.
Втора фаза – скачаме смело в дебрите на форума-майка и по-конкретно в раздела за детегледачки. А там владее законът на джунглата. Разни хора търсят, други се предлагат, водят се писмени войни за адекватност на изискванията и заплащането, ръсят се обиди и изобщо човек не може да се отърси от усещането, че е попаднал в някакво миризливо блато. Едни и същи дами се предлагат по всички обяви с копи-пейст изречения и се чудят защо никой не ги наема, а търсещите майки пускат едни и същи обяви през няколко седмици, само за да прочетат имената на същите кандидатки.
Искам – не искам, нагазвам и аз в блатото и пускам обява (барабар Петко с мъжете). Вече съм леко развълнуван потенциален работодател с големи надежди и замечтан поглед. Оглеждам хоризонта за Лох Нес или поне за някоя русалка. Обявата ми е написана ясно, изключително подробно, с описани всички изисквания, задължения, очаквания, дори заплащане, с идеята да ми пишат само кандидати, които отговарят на всички изисквания и са съгласни с посоченото възнаграждение. Нямам време да се срещам с лица, които си мислят, че могат да ме убедят да им платя повече пари или да пренебрегна факта, че нямат грам опит, но пък пушат.
Три дни по-късно ситуацията изглежда така:
И така, след известен размисъл реших да запиша няколко съвета към търсещите и предлагащите работа като детегледачки.
За кандидати:
1. Опитайте се да пишете грамотно. Дори да не ви се струва важно, приемете, че прави лошо впечатление, ако допускате груби грешки. Повечето семейства, които предлагат такава работа са с висок доход, добре образовани и често водят писмена кореспонденция, а съобщение, в което няма главни букви, точки и е пълно с грешки, просто вади очите. Ако нямате опит с писането на компютър, по-добре помолете някой да ви асистира или се постарайте да намерите знаците по клавиатурата, дори да ви отнеме много време.
2. Постарайте се да подготвите пълно CV или автобиография. Ако изпращате снимка, нека да е такава, на която сте облечени като за интервю, а не с тениска. Няма значение, че на работа няма да ходите с риза. Така ще се отличите сред останалите кандидати и ще покажете, че гледате на ангажимента си сериозно. Не се притеснявайте да опишете предишния си трудов стаж, дори да не е свързан с детеотглеждането.
3. Не притискайте работодателя като постоянно му изпращате съобщения, подканяйки го да ви се обади или да се срещнете.
4. Ако ви одобрят за среща, моля ви, изкъпете се и отидете в спретнат вид. По време на срещата изключете мобилния си телефон, не водете приятели, родители или децата, за които в момента се грижите. Не си поръчвайте за ядене, най-вече защото ще ви пречи да говорите, а и най-вероятно работодателите ще искат да платят сметката. Интервюто не е повод да обядвате безплатно. Най-приемливо ми се вижда да си поръчате нещо равностойно на поръчаното от човека срещу вас.
5. Не се срамувайте да задавате въпроси. Както вас ви избират, така и вие също искате да опознаете и изберете работодателя си. Поинтересувайте се за името на детенцето, какво е по характер, покажете заинтересованост. Никога не давайте оценка за начина, по който родителите са отглеждали детето досега.
За работодатели:
1. Опитайте се да имате реалистични изисквания и да се преборите с предразсъдъците си. Едва ли е необходимо да изисквате компютърна грамотност и владеене на три чужди езика от жена, която ще гледа едногодишното ви детенце.
2. Не вярвайте на слуховете, че възрастните жени няма да смогват на енергичното ви дете, а че младичките са неопитни и безотговорни. Всеки човек е различен и не заслужава да бъде категоризиран по възраст. Не сме машини и се амортизираме и ъпгрейдваме по различен начин.
3. Бъдете коректни – предложете реално конкурентна заплата, не се стискайте за платения годишен отпуск и моля ви, не уволнявайте хората, защото са се разболели и не са могли да дойдат на работа! Вие не бихте търпели подобно отношение, не го опитвайте върху човека, който ще се грижи за безценното ви!
4. Вие също отидете спретнати и чисти на интервюто. Редно е да поемете сметката. Не забравяйте, че вас също ви преценяват.
5. Не коментирайте останалите кандидати. Опитайте се да предразположите човека срещу вас, за да откриете що за личност е в действителност.
6. Обадете се или пишете на всички кандидати, дори да не наемете точно тях. Винаги много съм мразела да не ми се обадят, дори да не съм била избрана за работа.
Е, това е! Разбира се, съветите са само спрямо собствените ми разбирания и мироглед. Дано да съм успяла да бъда повече полезна, отколкото негативна. Успех на всички в намирането на митологични химери!