Боровинкови чорапи

Бебешкото опознаване на света и физичните му закони винаги ме е удивлявало и е извиквало у мен едно безмълвно възхищение и дори лека завист за чистата радост, която изпитват при усвояването на някое ново умение. Особено сега, когато става въпрос за моите собствени бебета.

В часовете ни за игра често седя до тях и ги наблюдавам. Понякога успявам да доловя онзи преломен момент, когато правят малките си открития, когато осъзнават логическата свързаност между две събития и я запомнят. Има едно проумяване в погледа им, по което познавам, че вече са с едно знаене и можене по-напред. А някой път така ме изненадват, че се чудя аз ли съм бляла някъде из облаците и съм пропуснала момента или просто са си казали “Еврика! Вече мога да ходя!”.  И винаги са важните неща! Така и не разбрах как се научиха да се усмихват, кога разбраха, че могат да се превъртат през корем, кога схванаха как да ме манипулират и кой показа на Д. как да се тръшка насред детската площадка, да се мята на земята и да рита с крака, да се извива като гъсеница и да пищи (но само да разбера!).

Един ден Е. просто ей-така реши, че вече ще се храни сама – изтръгна лъжичката от ръката ми и смело и безотговорно загреба, каза “Йейе!” и размаза съдържанието й около устата си. След това изпадна във възторг, опипа размазаното и го разпредели върху косата, ушите, блузата си, малко по моята, много по пода и “закачи” един натюрморт на стената. От тогава, вече две седмици, не минава ядене, в което не настоява да се храни сама, като на всеки две лъжици, които успява да загребе, едната задължително се подава към моята уста, а понякога и към устата на Д.

Работата е там, че близнаците обичат да гледат един от друг. Д. обаче, не е много сръчна с лъжицата, а и не е сигурна дали слагането на храната в устата е най-практичното, което може да се направи с нея. Първо опита да удря с лъжицата вътре в паничката (пълната) и установи, че е много смешно мама да бърше каша от лицето и очилата си. После реши, че оранжевото пюре е ужасно подходящо за пребоядисване на облегалката на стола и особено на бялата му тапицерия. Интериорът у нас вече никога няма да е същият. А очевидно най-хубаво е, като  загребеш пюре с лъжицата и го изстреляш назад, над главата си, в неизвестна посока – мама винаги прави много интересно картинно-звуково оформление на сцената.

Последната мода при храненето е да се натопи произволна ръка директно в паничката и да се оставят страхотни цветни петна по произволни дрехи. Получава се най-добре върху бяла, току-що облечена и още миришеща на чисто основа или пък докато майката мие ръцете на едното дете, другото да се избърше в чорапите, да ги събуе и победоносно да ги връчи на гордата майка. Така се правят те, боровинковите чорапи! Така де, сьомгата не е просто цвят за мъжки ризи, а и напоследък, когато кажа на М. “Подай ми прасковената пижамка”, вече мога да вложа един друг, по-истински смисъл.