Копнеж

Копнея онази свобода като вятър в качулка, като капки по стъкла, пътували през въздуха, накрая плаваща вода. Свобода, която да отеква в сърцето – пещера и да лае четиринога с ехо от „Ура!-ра!-ра!“. Която разпознавам в ръмжене на мотор, напомнящо любима песен. Въздухът е с мирис на озон. Крещяща като албатрос в небето, плискаща в […]

Вино от смокини през зимата

Пробвам – свиркам си с уста, но мелодията ми е фалшива. Все не мога да наподобя, ех, от предната година на щурците прашни песента изпод дивата смокиня. Разминавам се с реалността. Газя кална към тролея. Не ми достига светлина. Вместо да се смея – блея. Душата ми от зима прегладня – копнее за просторите, сангрията. […]

%d bloggers like this: