Между редовете

Понякога нямам място в тефтера и пиша просто където намеря. Нов лист отгръщам между редовете, вече изписани и във полето. Понякога просто не искам да цапам страници бели с вчерашни мисли, с мастилото черно да не докосвам тез неотваряни, чистички листи. Всяка страница три пъти живее, с думички важни плътно изписана, единствено някак нивга не […]

Заслужава ли си?

Въпреки че вече не съм от най-младите (кой, аз ли?), сравнително малко от приятелите ми имат деца. Може би затова често ми се случва да ме молят да им разкажа какво е да имаш деца, как се чувствам като човек, който е станал майка и какво се е променило след раждането в живота ми и в отношенията с половинката. Наскоро дори директно […]

Онази майка от американската реклама

Аз ще съм онази майка, която прави сладолед. И домашна лимонада. Онази, която готви здравословно за семейството си. Аз ще съм онази, която спортува редовно, която гони децата си в парка с блестяща усмивка и протегнати ръце. Онази, красивата, с подредената коса и чистата рокля. Онази, на която другите майки завиждат и се възхищават едновременно. Ще мия чиниите […]

Паяк и муха

Вечер е. Бутилката червено бавно се прелива към ума ми. Тръпчиви, мислите ми се носят на вълни, люлеят ме към хоризонта. Силуетът ти изплува от утайката на чашата ми. Танините горчат. Промъкваш се ловко, хващаш крайчеца на роклята ми на цветя и ме заплиташ с нишката на паяк. Каква ще бъда днес – мушица или […]

Писателят

В кооперацията отсрещаживее писател.Там, на четвъртия етаж.Не зная кой е,дали е известен,цитират ли го в някой репортаж.Всяка вечер, щом лампите светнатго виждам, изморения страж.Косите му – бели, гърбът е приведенИ пише – на словото паж. Бюрото е старо, истински дървено,А столът – изтрит махагон.Килимът червен е, с много протъркано,осветява го вехт лампион.Пише, ли пише с лице […]

Закъснение

Събуждам се без да знам, че съм заспивала – сън без спомени, от изтощение. За миг вися, балансирам в нищото, не помня даже коя съм. Мигът се проточва, безвременен, пълен с потенциални възможности. Закъснявам с половин мигване да прекрача в паралелна вселена.

Януарско

  Тихо се сипе кал на парцали. Една баба смело пори кафявата киша, а палтото ѝ (бивше бежово) вече е сиво омбре. Колите разплискват мътните локвени води като състезателни катамарани и с ведра парабола заливат с пръски обичайните заподозрени, седнали на по чашка пелин в кварталното капанче. Една сойка ми се хили от голите клони […]

И така нататък…

Сутрин в средата на октомври е. В квартала е мразовито и съвсем тихо. Бабата седи на балкона с червените мушкати. Слънцето я е огряло и тя е притворила очи, докато пие чая си с лимон и мед. Загръща се плътно в бежовата си плетена жилетка. Нейният дядо е застанал до нея и с бавни движения […]

Харесвам есента

Цяло лято под прозорците виха кучета, съседи изливаха легени с прясно изпрана вода, бабички крещяха по минаващи коли, родители се караха на децата си и помежду си, котковидната фауна се размножаваше шумно, някакви щурци се опитваха да пробият шумовия фон, а една аларма постави своеобразен рекорд по настойчивост, който, за съжаление (мое), остана незабелязан. Вчера […]

Мила мамо,…

Мила моя мамо, сладка и добричка… Една от първите песнички, които слушах да ми пееш с нежния си глас, надвесена над мен в сумрака. Косата ти e затъкната зад едното ухо и се разстила меко над другото рамо. Все още си си същата – ухаеща на крем “Нивея” и на уютното вкъщи. Макар и онова […]