Филтър „Безразличие“

Някой ти показва снимката. В тълпата гъста, осветена с лъч, душа сурова гледа от картинката – вакуум-дупка в пикселова глъч.   Виж – очите ти олово тежко са, понесли свой космос и свои звезди. Лицето ти – свредел-емоция. В онзи миг си истински “ти”.   Гледаш екрана и си потресена. Неясна тревожност разяжда, кънти. Къде […]

Чужд фокус

Думите ми писани са рядко еднопластови. Навътре, навътре, ела. Влезеш ли, ще се разлистят. Движещи се картини на хора с размазани лица – виж ги как танцуват, а ръцете им са нежни. Имаш и кентавър за водач. Внимавай, не оставяй стъпки – ще се случи нежелан генезис. Странно ли? Думите ти са неправилни за тук. […]

Вила за спомени

Шестнадесет. Толкова са годините, през които не съм ходила на вилата. Всъщност никой не е. Един тийнейджър време. Или, както се оказа, една джунгла време. И нови съседи, няколко опустели къщи, нова,

Копнеж

Копнея онази свобода като вятър в качулка, като капки по стъкла, пътували през въздуха, накрая плаваща вода. Свобода, която да отеква в сърцето – пещера и да лае четиринога с ехо от „Ура!-ра!-ра!“. Която разпознавам в ръмжене на мотор, напомнящо любима песен. Въздухът е с мирис на озон. Крещяща като албатрос в небето, плискаща в […]

Вино от смокини през зимата

Пробвам – свиркам си с уста, но мелодията ми е фалшива. Все не мога да наподобя, ех, от предната година на щурците прашни песента изпод дивата смокиня. Разминавам се с реалността. Газя кална към тролея. Не ми достига светлина. Вместо да се смея – блея. Душата ми от зима прегладня – копнее за просторите, сангрията. […]

Предпразнично отклонение

Празниците преди края на годината за мен не са въртележка от задачи, разпилени украси, лампички, оплетени като рибарски мрежи и изкуствен сняг по прозорците. Не са напрежение, тичане за подаръци, бързане, нервно стягане на багаж и списъци. Съвсем не твърдя, че не се случва точно това, напротив – никой не умее да опакова подаръци по-неумело […]

%d bloggers like this: