Вила за спомени

Шестнадесет. Толкова са годините, през които не съм ходила на вилата. Всъщност никой не е. Един тийнейджър време. Или, както се оказа, една джунгла време. И нови съседи, няколко опустели къщи, нова,

Копнеж

Копнея онази свобода като вятър в качулка, като капки по стъкла, пътували през въздуха, накрая плаваща вода. Свобода, която да отеква в сърцето – пещера и да лае четиринога с ехо от „Ура!-ра!-ра!“. Която разпознавам в ръмжене на мотор, напомнящо любима песен. Въздухът е с мирис на озон. Крещяща като албатрос в небето, плискаща в […]

Вино от смокини през зимата

Пробвам – свиркам си с уста, но мелодията ми е фалшива. Все не мога да наподобя, ех, от предната година на щурците прашни песента изпод дивата смокиня. Разминавам се с реалността. Газя кална към тролея. Не ми достига светлина. Вместо да се смея – блея. Душата ми от зима прегладня – копнее за просторите, сангрията. […]

Предпразнично отклонение

Празниците преди края на годината за мен не са въртележка от задачи, разпилени украси, лампички, оплетени като рибарски мрежи и изкуствен сняг по прозорците. Не са напрежение, тичане за подаръци, бързане, нервно стягане на багаж и списъци. Съвсем не твърдя, че не се случва точно това, напротив – никой не умее да опакова подаръци по-неумело […]

%d bloggers like this: