31 неща от януари

(Не по ред на важност.) 1. Радостно посрещане, усещане за семейство. 2. Нова камера и обектив! 3. Месец без истериите на Д.! 4. Горда с постижения на децата. 5. Харесвам си работата! 6. Хоби, което продължава да ме вълнува! 7. Малиново вино! 8. Винено вино! (От грозде!) 9.Домашен ягодов сладолед! 10. Останки от шоколади! 11. […]

Октомври

През октомври искам да съм тъмнорижа, с лунички и коралово червило, лъчи сгъстено лято пак да нижа като чушки в есенно багрило. Да ме ръми дъждът, да джапам в локвите, да си сложа дългия пуловер, да се лакирам с есен пак по ноктите и да помахам с шал за сбогом. На лястовиците по жиците, на […]

Заслужава ли си?

Въпреки че вече не съм от най-младите (кой, аз ли?), сравнително малко от приятелите ми имат деца. Може би затова често ми се случва да ме молят да им разкажа какво е да имаш деца, как се чувствам като човек, който е станал майка и какво се е променило след раждането в живота ми и в отношенията с половинката. Наскоро дори директно […]

Пътуваме по дъгата

Пътуваме, изпращат ни крехките макове. Едни синигери клюкарстват за нас. Слънчеви зайчета, измамили облаците, разрошват миглите и се скриват в косата ти. Шушукат си. Затваряш очи. Пътуваме не като другите, по асфалтите. Пътуваме по лъчите, по следите от самолетите, по дъгата, направила мост. Никога не питаш скоро ли ще стигнем… Пътуваме аз, ти и твоето […]

Онази майка от американската реклама

Аз ще съм онази майка, която прави сладолед. И домашна лимонада. Онази, която готви здравословно за семейството си. Аз ще съм онази, която спортува редовно, която гони децата си в парка с блестяща усмивка и протегнати ръце. Онази, красивата, с подредената коса и чистата рокля. Онази, на която другите майки завиждат и се възхищават едновременно. Ще мия чиниите […]

Паяк и муха

Вечер е. Бутилката червено бавно се прелива към ума ми. Тръпчиви, мислите ми се носят на вълни, люлеят ме към хоризонта. Силуетът ти изплува от утайката на чашата ми. Танините горчат. Промъкваш се ловко, хващаш крайчеца на роклята ми на цветя и ме заплиташ с нишката на паяк. Каква ще бъда днес – мушица или […]

Писателят

В кооперацията отсрещаживее писател.Там, на четвъртия етаж.Не зная кой е,дали е известен,цитират ли го в някой репортаж.Всяка вечер, щом лампите светнатго виждам, изморения страж.Косите му – бели, гърбът е приведенИ пише – на словото паж. Бюрото е старо, истински дървено,А столът – изтрит махагон.Килимът червен е, с много протъркано,осветява го вехт лампион.Пише, ли пише с лице […]

Закъснение

Събуждам се без да знам, че съм заспивала – сън без спомени, от изтощение. За миг вися, балансирам в нищото, не помня даже коя съм. Мигът се проточва, безвременен, пълен с потенциални възможности. Закъснявам с половин мигване да прекрача в паралелна вселена.

С две на две

 Те са две и са на две. Обичат се и се мразят, приятелки са и не са, карат се и се прегръщат, бият се и се целуват… и всичко това в рамките на час. Всеки час от всеки ден. Те са онова, което ми прелива чашата – на търпението, но и на обичта. Само една жена […]

Януарско

  Тихо се сипе кал на парцали. Една баба смело пори кафявата киша, а палтото ѝ (бивше бежово) вече е сиво омбре. Колите разплискват мътните локвени води като състезателни катамарани и с ведра парабола заливат с пръски обичайните заподозрени, седнали на по чашка пелин в кварталното капанче. Една сойка ми се хили от голите клони […]

%d bloggers like this: