Чужд фокус

Думите ми писани са рядко еднопластови. Навътре, навътре, ела. Влезеш ли, ще се разлистят. Движещи се картини на хора с размазани лица – виж ги как танцуват, а ръцете им са нежни. Имаш и кентавър за водач. Внимавай, не оставяй стъпки – ще се случи нежелан генезис. Странно ли? Думите ти са неправилни за тук. […]

Вила за спомени

Шестнадесет. Толкова са годините, през които не съм ходила на вилата. Всъщност никой не е. Един тийнейджър време. Или, както се оказа, една джунгла време. И нови съседи, няколко опустели къщи, нова,

Копнеж

Копнея онази свобода като вятър в качулка, като капки по стъкла, пътували през въздуха, накрая плаваща вода. Свобода, която да отеква в сърцето – пещера и да лае четиринога с ехо от „Ура!-ра!-ра!“. Която разпознавам в ръмжене на мотор, напомнящо любима песен. Въздухът е с мирис на озон. Крещяща като албатрос в небето, плискаща в […]

Вино от смокини през зимата

Пробвам – свиркам си с уста, но мелодията ми е фалшива. Все не мога да наподобя, ех, от предната година на щурците прашни песента изпод дивата смокиня. Разминавам се с реалността. Газя кална към тролея. Не ми достига светлина. Вместо да се смея – блея. Душата ми от зима прегладня – копнее за просторите, сангрията. […]

Предпразнично отклонение

Празниците преди края на годината за мен не са въртележка от задачи, разпилени украси, лампички, оплетени като рибарски мрежи и изкуствен сняг по прозорците. Не са напрежение, тичане за подаръци, бързане, нервно стягане на багаж и списъци. Съвсем не твърдя, че не се случва точно това, напротив – никой не умее да опакова подаръци по-неумело […]

Есен

Есента е обърнала света наобратно. По земята е разсипан нечий залез, а небето е мрачно море. Вместо в облаци, се заглеждам в мокрото, връщащо образ на преобърнат момент. Моята нова, безслънчева сянка ме следва през локвите и залепва за подметките като филия с маслото отдолу. С главата надолу и отвътре навън съм, а палтото ми, […]

Горска

Запращам дъха си в мъглата ти, въздишам с вятъра в клоните сухи. Омразата вплитам в мрака ти, пръстта ти торя с ридания глухи. Сълзите си първо с пороя ти сливам, после с ръмежа, накрая с росата. Гнева си в гърмежа ти мощен изливам. Яростна бродя без път из тревата.

По пътя

Бензиностанциите са оазиси цивилизация сред пустиня от зеленина, свързани с асфалтова пъпна връв. Осигуряват отрезвяващата доза на почти равномерни интервали, точно преди умът да се зарее.

Симптоми на лято

И настана време за розето, за странстване сред дъхавите нощи с цвят на небосклон,с вкус на свобода насред полето,на мащерка, на бъз, на кантарион. Време е за приказки, разказани ни от щурците,ш-шт, за тишина на борова гора – тежка като порив, далеч от градски жици –лека като бриз, като ромон на вода. За гледане на звездопади, скрити […]

%d bloggers like this: