Вила за спомени

Шестнадесет. Толкова са годините, през които не съм ходила на вилата. Всъщност никой не е. Един тийнейджър време. Или, както се оказа, една джунгла време. И нови съседи, няколко опустели къщи, нова,

На юг

Заминахме на юг с идването на август. На юг от дъждовете, от облаците, от скуката, от дните, прекарани между четири стени. Прегърнахме асфалтовия простор, хванали белия пунктир като връвчицата на балон, докато не го изпуснахме. Тогава дойде най-приятната част – като един съвкупен въздух под налягане слязохме от колите и тичахме, люляхме се, плувахме, любувахме […]

%d bloggers like this: