Мъхчета по време на карантина

Месеците между март и юни и за нас, както за много хора, бяха разнолики, на моменти уютни в своята заедност, на моменти задушаващи с битовизми. Нямахме много избор, освен да

преминаваме през емоциите заедно, но си прощавахме за изблиците, за караниците и затръшнатите врати, подкрепяхме се в мрачните моменти и паник атаките (ми), дадохме и получихме безброй прегръдки и станахме по-сплотени, по-съобразителни и по-гъвкави. Аз лично изживях някаква своя си метаморфоза, след която се чувствам много по-малко скована от страха, с много по-голяма вяра в силите на тялото и ума и с едно просторно вътрешно чувство на спокойствие. Мисля, че дълго време се лутах без посока и бях загубила нещо от себе си, но то някак си се намери и намести в това особено време.

Миналата година, когато започнахме да реновираме вилното си място, изобщо не предполагахме какъв спасителен пристан ще се окаже то за нас. Природата винаги е имала способността да заземява и спасява и сега също ни даде глътката свобода, без която се задушавахме. Даде ни отдушник на емоциите чрез труда на ръцете ни и напълни очите ни с простора, без който поне моята вътрешна същност не може.

Споделям малко от снимките, които направих в периода, и които ми носят радост.

One Reply to “Мъхчета по време на карантина”

  1. Thanks a lot for the post.Really thank you! Much obliged.buy viagra cuprus

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.