Филтър „Безразличие“

Някой ти показва снимката.

В тълпата гъста, осветена с лъч,

душа сурова гледа от картинката –

вакуум-дупка в пикселова глъч.

 

Виж – очите ти олово тежко са,

понесли свой космос и свои звезди.

Лицето ти – свредел-емоция.

В онзи миг си истински “ти”.

 

Гледаш екрана и си потресена.

Неясна тревожност разяжда, кънти.

Къде е фасадата, плътно нанесена?

Холограмата куха къде се затри?

 

Невъоръжена, с мисли четими

в кадър-капан заловена си.

Така ли наивно изглеждаш,

погледната отстрани?

 

Обиграно с години огледалото

друг образ показва у вас –

усмивката точно подправена –

твойто социално приемливо „аз“.

Мажеш изнервено с филтъра.

Оригиналът да се свали.
Дигитално спокойна си вече.

Душата ще си мълчи.

Leave a Reply

%d bloggers like this: