Бисери на 4 и 5

Продължавам традиционното записване на детски смешки, защото съм една ужасна забравана, но пък обичам да се смея и го правя, когато ритуално препрочитам смешките от миналата година.

*************************************

Елена към майка на едно от децата в детската градина, която е сладкарка:
– Моята майка каза, че ти си сладкарница.

*************************************

Е.: Мамо, тази кукла е принцеса!
Аз: Като теб ли?
Е.: Да-а, колежки сме!

*************************************

Елена: Мамо, тази рокля е чудесна и я има в моя размер. Ти ще прецениш дали да ми я вземеш, защото е скъпа. Но аз съм по-скъпа.

*************************************

Елена (много афектирано, с ръкомахане): Не мога да се завъртя на пълен кръг! Не мога! Искам да бъда змия и да се въртя на кръг!!! Но съм се родила човек и това не ми харесва! Има прекалено много човеци! Трябваше да се родя змия, а сега съм се родила човек и не мога нищо да направя!
Аз: Но да си човек е чудесно. Ако си змия, няма да можеш да се смееш, да прегръщаш…
Елена: … (кратък размисъл). Но има много неща, които не ми харесват! Да ти спазвам правилата, да не мога да се завъртя на кръг…! Много исках да съм змия! (обезсърчено) А не мога.

*************************************

Еле: “Аз не знаех, че ще си имам такава майка.”
Аз: “Каква точно?”
Еле: “Каквато много обичам – от тези, които много обичат да гушкат децата!”

****************************************

Аз: – Елена, моля те, опитай се да дишаш през носа, вместо през устата.
Е.: – Но през носа не мога да се смея!

*****************************************

Деница(супер възмутено):
– Мамо-о-о! Ели ми каза, че съм лъжлива реклама!

*****************************************

Елена: – Мамо, в какво искаш да те превърна?
Аз: – Ако може, в една млада принцеса.
Елена: – Нямам млада принцеса.
Аз: – Свършиха ли ти?
Елена: – Имам само обикновена.

******************************************

“Мамо, обичам те колкото един кит. И също два жирафа.”  – Елена.

******************************************

Елена, след като най-после съм я убедила да си подреди стаята:
– Аз съм страхотен екип!

******************************************

“Днес ще е най-хубавият ден от живота ми!” – не Руми, а Елена

******************************************

Е: Искам да ти кажа една тайна!
(навеждам се и шепне в ухото ми)
Е: Обичам вкусни пастички! Това е най-любимата ми тайна!

*****************************************

Е: Мамо, заповядай, дояж този сладолед!
Аз: О, много ти благодаря. Много си мила!
Е: Ами това ми е работата, да съм мила!
Д: Не е вярно! Работата ти е да ме ядосваш и да ме гъделичкаш по крака, когато не искам!

*****************************************

E: Искам 9 лъжици кисело мляко!
Д: Аз искам 8!!!… 8 повече ли е от 9?
И: Не, по-малко е.
Д: А един мильон повече ли е?
И: Да, един милИон е повече.
Д: Тогава искам един мильон лъжици кисело мляко!!!

*****************************************

– Ужас, това май бяха всички рула хартия!
– Какво правите вие там?! Какво става?
– Ами… ние допуснахме една грешка…

*****************************************

Купила съм един от желаните подаръци за рождения ден предварително и понеже се мисля за много хитра, съм го скрила на последния рафт, увит в плик. Ден 1, Деница се прибира и на 5-тата минута:
– Мамо, какво има в този плик?
– Ами,… тайна е!
– Каква тайна?
– Хубава.
– Подарък за рождения ден ли е?
– Не мога да ти кажа, изненада е.
Елена се намесва:
– Сигурно е лупа.
Деница:
– Не-е, детски лак за нокти е!
(скарват се)
Ден 2:
– Мамо, какво има в плика? Кога ще ни кажеш? (…) Но аз искам да знам веднага! (нацупва се и излиза)
Ден 3:
– Трябва да ни кажеш! Така не е честно! Ти нали знаеш, че не изненадата е важна? Важна е играчката!!!

****************************************

Еле: “Виж колко страхотна кола. Зелена. Светлозелена. Точно такава ще купя на мъжа ми…”

****************************************

Дени: Аз ще стана майка, която кара кола.
Еле: Аз пък ще се омъжа!

****************************************

Аз: Нали подреждате всичко на правилните места? Да не се налага да минавам след вас и да преподреждам?
Деница: Ти можеш сега да идеш да си поработиш в другата стая.

*****************************************

– Елена, защо ходиш със затворени очи и отворена уста?
– Защото аз съм зомби. Което целува.

******************************************

Деница:

– Мамо, този тролей само при хубаво време ли идва?

*****************************************

Д.: Мамо, искам онази ябълка.
Аз: Коя ябълка?
Д.: Онази, за която ти говорех!
Аз: Не сме говорили за ябълка.
Д.: Говорихме!
Аз: Не знам за коя ябълка става въпрос.
Д.: Ох-х-х! Стотици стотин пъти ли да ти повтарям?! А, не, то беше банан! 

********************************************

– Мамо, помниш ли веднъж една леличка как ни спря тук и ни пита нещо? – казва Деница. – Тя защо спря точно нас?
– Не знам, Дени.
– Не, кажи ми!
– Казах ти, не знам.
– Трябва да ми кажеш!
– Но аз не знам защо!
– Знаеш, моля те!
– Не знам.
– Напротив, знаеш! Кажи ми, де, защо не ми казваш?!
– Ами, предполагам, че е защото сте сладурки. – чудя се какво да кажа.
– Да, това е. Точно това.

*****************************************

Аз: Деница, стига вече с това реване! Разбери, че не ти помага, а само ядосва хората. (10 минути лекция по въпроса). Разбираш ли?
Деница: Ракия!!!!

*****************************************

Е.: – Всеки носи щастието в себе си!
Д.: – Не.

*****************************************

Смешки от предни години:

Бисери на 3 и 4

Бисери на 2 и 3

Leave a Reply

%d bloggers like this: