Хубаво е на морето с петгодишни. Драмите са сведени до минимум, вече имате опит с багажа, а в нашия случай – и с мястото. Децата ни знаеха какво да очакват от морското ежедневие, бяха спокойни, а Деница за първа година не изпадаше в непрекъснати истерии, което само по себе си е почивка! За разлика от последните години не работих, а се отдадох на разходки, плаж и време за губене и никак, никак не ми се тръгваше!
И Несебър е хубав. Особено тази година, когато българите са предимно в Гърция и градът е почти празен. Не се бях разхождала по кея от дете и може би затова сега се изпълних с носталгия, преоткривайки любими кътчета и съвсем нови детайли из града – красиви градинки, заведения, малки знаци, оставени от интересни хора – надпис, рисувана мида, изпусната от някого гривна – все неща, които изпращат въображението ми на дълги разходки.
Въпреки, че всяка година сме там, сега се опитах да видя града като турист. Дали заради това, или заради липсата на тълпите, този път не ми беше скучно, омръзнало, изтъркано. А и градът се постара да ме приласкае с изумителните си кехлибарени залези, които продължаваха сякаш с часове, с любезността на лодкарите, които ни позволиха да се возим на носа, с топлата вечерна вода под дъжда и хубавото мохито.
Ще се върнем!
ПП. Диадемите са дело на талантливата Изабел ( Isabelle’s mingle mangle ) – изпробвано издържат на дълги пътешествия, посмачкване, дърпане, носене на врата като гердан, тъпкане в детска чанта, на дъжд, разходки с лодки и мокрене с морска вода! Да, знам, че трябва да ги пазим повече, но това са приключенски диадеми, не са създадени да си стоят в шкафа! 😉
