Вино от смокини през зимата

Пробвам – свиркам си с уста,

но мелодията ми е фалшива.

Все не мога да наподобя,

ех, от предната година

на щурците прашни песента

изпод дивата смокиня.

Разминавам се с реалността.

Газя кална към тролея.

Не ми достига светлина.

Вместо да се смея – блея.

Душата ми от зима прегладня –

копнее за просторите, сангрията.

Но вместо туй съвсем сама

здраво се е хванала за шията.

Дръжките в тролея – скърцат бесила –

(Те ли са щурците зимата?)

главици в зона от мъгла

блазнят със алтернативата.

Пейзажът не предлага красота –

проучвам си в краката тинята.

Сякаш на утайка да чете

викнала ме е туркинята.

И при теб ли е така –

хвана ли те във капана зимата?

Довя я  чрез помахване с ръка

и променен без теб е климата.

Да знаеш, че получих в пощата,

в колетче, здраво пакетирана,

бутилка с вино, но пък тя

оказа се от нечупливите.

За разлика от важните неща,

които дадох до поискване –

разля се чак във чашата

която счупих след изпиване.

Вкусът ѝ пази спомена

на двора летен и смокините,

но тежък ми е вече – май сега

нагарчат повечко танините.

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

%d bloggers like this: