Симптоми на лято

И настана време за розето, за странстване 
сред дъхавите нощи с цвят на небосклон,
с вкус на свобода насред полето,
на мащерка, на бъз, на кантарион.

Време е за приказки, разказани ни от щурците,
ш-шт, за тишина на борова гора – 
тежка като порив, далеч от градски жици –
лека като бриз, като ромон на вода.


За гледане на звездопади, скрити в треволяци, 
едва допрели голи рамена –
докосване, изгарящо по нестинарски – 
приятелство в баланс – прашинка в лунна светлина.

Време за нощуване в хамаци,
в палатка – клони на гора,
за губене сред храсталаци –
очите ти – светулки сред нощта .

Време е за устни, лепкави с кръвта
на лятото – малинов сок – 
за тайни тихичко прошепнати,
за топъл дъжд, статичен ток.

Време е за еуфория в душата,
раздута като малък бог,
за пътешествие с колата –
спасени от мъгла и градски смог.

За музика до срутена мазилка, 
за песни в гърлото на празната бутилка.

Отваряш нова – излитам като птица, 
Звукът от тапата ѝ празнично ехти
и мислите ми цветни пак разплита.
С ръката през прозореца рисувам си вълни.

Душата ми – превърната в космичен прах,
в стрити миди, вплетени небрежно 
в косите ми – развявани без страх.
Лятото надвисва неизбежно.
Време ли е? И още как!

Leave a Reply

%d bloggers like this: