Между редовете

Понякога нямам място в тефтера
и пиша просто където намеря.
Нов лист отгръщам между редовете,
вече изписани и във полето.
Понякога просто не искам да цапам
страници бели с вчерашни мисли,
с мастилото черно да не докосвам
тез неотваряни, чистички листи.
Всяка страница три пъти живее,
с думички важни плътно изписана,
единствено някак нивга не смея
даже с молив да докосна корицата.
В живота не мога така да прескачам,
да добавям стойност на дните си.
Мога само насляпо да цапам
наред листите,
преди мене чистите.
До последната точка
отзад на корицата.

Leave a Reply

%d bloggers like this: