Октомври

През октомври искам да съм тъмнорижа,

с лунички и коралово червило,

лъчи сгъстено лято пак да нижа

като чушки в есенно багрило.

Да ме ръми дъждът, да джапам в локвите,

да си сложа дългия пуловер,

да се лакирам с есен пак по ноктите

и да помахам с шал за сбогом.

На лястовиците по жиците,

на лятото със своя плам,

да въздъхна срещу учениците

и с патладжан да се наям.

Искам да пътувам с вятъра

като откъснато листо

към чисто нова дестинация

или пък към своето легло.

Да се завия през глава с одеялото,

като премръзнало врабче,

да си пия от какаото –

моето есенно фрапе.

Искам да си сложа зимнина

от мириса на диви гъби,

на чушки, дъбове, на орехи, гора,

да ги затворя с горски мъхове.

Лютеница да сваря от шарени листа,

в буркани от мъгла и паднала слана.

От жълъдите – сладко, да си имам под ръка,

от кестените – мармалад за моите деца.

Искам цялата да стана есен,

експлозия от плод и аромат,

тишина без птича песен

и един коралов цвят.

Leave a Reply

%d bloggers like this: