Вечер е. Бутилката червено бавно се прелива към ума ми. Тръпчиви, мислите ми се носят на вълни, люлеят ме към хоризонта. Силуетът ти изплува от утайката на чашата ми. Танините горчат. Промъкваш се ловко, хващаш крайчеца на роклята ми на цветя и ме заплиташ с нишката на паяк. Каква ще бъда днес – мушица или пеперуда?
Паяжината ти е красива – заслонена и прикрита. Капчиците алкохол блещукат като нощната роса, а вятър свири лепкава мелодия на нишките ѝ – струни. Някак глухо чувам, че фалшиво си я тананикам. Звучи в главата ми като в мъгла. Кажи ми, и мушиците ли страдат от Стокхолмския синдром?
Усещам те в далeчината, излъчваш феромони. Мирише ми на мащерка и боровa гора – измачкана постеля. Нишките пречупват светлината и струва ми се, че сме равни, че умът ти търси моя. Не ми е трудно да си го внуша. Звездите слизат във фасетъчните ми очи и отразяват твоите. Не виждам отзвука си в тях (и по-добре).
Кой изплете тази нишка толкова изкусно – ти ли беше или аз сама?Тези тънички, невидими въженца. Идеалният капан. Ако е ден и ги подръпна, ще усетиш ли вълнението? Ще спреш ли ежедневието си, за да се ослушаш? Вместо отговор нашепваш ми за свободата на телата, всъщност искаш да се залепя съвсем. Да чакам омотана да се върнеш и да ме изпиеш бавно като горчиво-сладка смола.
Не помня дали ми проблясна, че не сме един и същи вид. Опитах ли да отлетя? Ти престори се, че ще ме пуснеш, че ти е все едно, а после подло ме притегли с пипалата. Уж тъжен си и сам си, и си смутен. Не мога да не те спасявам – вечната светулка в тъмнината.
Говориш ми за полета към свободата, докато ме дърпаш към калта. До края на нощта ще си сплетем телата. Ще бъдем аз и ти в един момент – в баланс. Но знам, ще си строша крилата, ще се изцапам, ще избледнее и луната. А ти ще се отърсиш от сланата, ще вземеш моите крила и ще опиташ да летиш. Ще разбереш, че не крилата дават свободата, а умението да се лети с душата. Внимателно ще ги оставиш настрана – крехък трофей на лепкавата ти стена, а после безразлично ще повдигнеш рамена. Ще сложиш в списъка отметка пред „мухата“ и ще продължиш да си плетеш.
