И така нататък…

Сутрин в средата на октомври е. В квартала е мразовито и съвсем тихо. Бабата седи на балкона с червените мушкати. Слънцето я е огряло и тя е притворила очи, докато пие чая си с лимон и мед. Загръща се плътно в бежовата си плетена жилетка. Нейният дядо е застанал до нея и с бавни движения реши бялата й коса. Днес всичко ще бъде наред.

Leave a Reply

%d bloggers like this: