Хижа Алеко

След дългата и хладна пролет, лятото се стовари като вездесъщия чук на Тор със страшната си жега, сухия въздух и липсата на какъвто и да е ветрец. Винаги ме е било яд, когато навън грее слънце, а трябва да си стоим затворени в апартамента. Особено след като наскоро се преместихме и все още нямаме климатик в новото “вкъщи”. Затова използвахме почивните дни, за да заведем децата на Витоша с лифта. Досега не ги бяхме водили и с нетърпение очаквахме да видим реакцията им.  Сигурно, ако бяха нечии чужди деца, щяха да се кискат от удоволствие или да се разплачат, да се свият уплашено или просто да изразят някоя много детска емоция. Не и моите деца. При тях всичко трябва да се анализира, да се разгледа малко отстрани и да се прецени. Ех, сякаш си отглеждам още двама възрастни!

 

  Въздухът на Алеко е толкова изненадващо чист и ароматен! Никога досега не ми е правило толкова ярко впечатление. Това идва да покаже, че отдавна не съм планинарствала.

 

  Малко по-нагоре по тази пътечка едни две много мили момичета продават прясно набрани боровинки в чашка. М-м-м-м! Едва успяхме да си ги поделим!

     – Хареса ли ти, Дени? Интересно ли е?

     – Мммммммда!

Leave a Reply

%d bloggers like this: