Морски и в 2015

Все още ми е трудно да асимилирам, че измина цяла година от първото ни море като семейство с мъхчета. Толкова много неща се промениха в този промеждутък, хем нищожен, хем толкова значим. Ето, малките ни прохождащи бебета вече са съзнателни, говорещи деца със собствено мнение и изисквания. Както казва майка ми, вече не отиваме на почивка, а водим децата на море. Някои неща обаче си остават все същите. Например събирането на багажа винаги е в последния възможен момент и часът за тръгване е отложен минимум три пъти (любимото на таткото). Всички мои надежди, че този път няма да се тътрузим като цигански катун и да разнасяме ‘найсет куфара и чанти, се оказаха излъгани, както и тези за беметежно пътуване, тъй като тази година стомахчето на Е. е решило, че не обича дългите подрускващи разстояния. А търпението на Д., което и без друго граничи с нулата, е настръхнало срещу факта, че е вързано за столче за кола в продължение на часове (“Пус! Пус, мамо!”). Разбирайте, че атмосферата в колата е душна и задружна, защото нищо не обединява скараните съпрузи така, както кондензирана миризма, която почти е развила собствена самоличност, напоена със сълзи и сополи.  Настроението е леко минорно, на вътрешното ми дете не ми дава мира, че все пак отиваме на море (!!!йе!!!). В крайна сметка пристигаме изцедени и гладни и веднага се насочваме към едно близко капанче. Децата използват случая да стартират това, което в последствие се оказа безкрайна сесия по ядене на вредни храни, с огромни порции кюфтета, пържени картофи и филии хляб натюр за радост на баба си и дядо си. Трупираме се малко по-късно и се свестяваме чак на следващата сутрин. Малко е студеничко и духа възсилен ветрец, но пък децата подскачат: “мойе, мойе, гол, гол” и като цяло нямаме търпение – едни за мидички и вълнички, а други – за малко отмяна и съвсем оптимистично – за книжка с художествена литература.

 

 


<< Този поглед казва: “Мамо, нали щяхме да сме голи на морето?” >>

 

 <<  Ескимос без “Ескимо” >>

 

 

 

    << И аз бях там, и аз участвах! >>

С напредването на деня времето се затопля, а идва и ден две, когато мъхчетата имат рожден ден и всички сме ей така:

 

 

<< Тудено! >>

 

<< Кой е като мама? >>

Ето още малко плажни снимки от различните плажни дни:


<< Ом-ном-ном-ном-ном! >>

 

 

 

 

 


<< Един от редките мигове, в които седят мирно една до друга >>

 

Време е да се подготвим за рождения ден:

В подготовка за рождения ден, аз още от сутринта настъпвам разярена оса или някакъв осоподобен и определено много крилат див звяр. Той ме дарява с дупка в ходилото и О!Болка!

<< Да изцапаме роклите преди партито >>

<<През целия ден, ако някой спомене думите “рожден ден”, мъхчетата започват да рецитират: “Шестит оден ден, Ейи, Дени!”.

 

 

 

<< Чакаме гостите да дойдат, а навън руква порой! Гостите пристигат със закъснение, но в почти запазен празничен вид. За сметка на това сервитьорката ни е нова, обслужването е ужасно и закъсняват не с кое да е, а с тортата…гррр! Догодина – рожден ден в Южния парк, да си нямаме ядове. >>


<< Фкусна тоооота! >>

 

<< Просто не мога да чакам повече! >>

  Толкова много торта се изяде, че лягайки си вечерта директно изпаднах в кома. Д. обаче реши да ме събуди в 4:30 и да ми обяснява как иска още торта. На висок глас. Наложи се да се облечем и да излезем скоростно навън, защото недоспали Е. и М. означава разярен М. и кисела Е. При всички случаи не е на добро. Реших, че така и така съм будна, може да спретнем една импровизирана фотосесия на пложа по изгрев слънце. Винаги съм искала да го направя – пуст плаж, магическа светлина… Да, де, но на плажа в 6 часа има руски бабушки, играещи йога, паневритмия или просто дишащи йодни изпарения. Срещат се също и дядовци нудисти, морж стайл, разбирайте, джогингуващи туристи и пубери, спящи, сгушени в празни бутилки от бира. Романтична идилия! За капак и аз съм се понесла по пясъка с дете, чанта и голям фотоапарат, с което предизвиквам всеобщото неодобрение от типа: “офффф”. Какво да се прави, срам – не срам вадя си пособията и се отдавам на заниманието си, а Д. е заспало-заинтригувана и съвсем няма нищо против да ми служи за модел.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

<<Знам, че не е на фокус, но просто това личице…! >>>

<<Не може без снимки с крака>>

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

<< Залез в същия ден>>

С баща ми си имахме малка семейна традиция. Понякога, когато белеше краставица, той залепваше на челото ми лента от обелките и ме караше да викам като индианец. Падаше голям смях. Чудно как, но бях забравила за този така мил момент.

<< Един балконски приятел >>

<< Гледката от ресторанта на “Тони и Джиджи”. И докато съм на тема храна, най-най-най-вкусната цаца, която съм яла през живота си се намира в капанчето “Лазур” – срещу хотел “Каменец” в Новия град на Несебър. >>

 

<< На гости в хотела на баба >>

<< Конче, конче – Д. вози заека на конче. Возенето на конче на субекти, различни от заек (например деца с гюллета на дупетата), е силно надценявано удоволствие. И дори да изглежда готино отстрани, повярвайте ми, не е! >>

 Малко снимки от една следобедна разходка без деца, но с романтично-носталгичен аромат:

<< Мадмоазель инженер-конструктор >>

<<Последно поколение ДЕструктор >>

<<“Вече омазах доматите по покривката, накъсах салфетките, разлях водата върху масата и натроших пицата на пода…скучно ми е!”>>

 << Усмихнете се, деца! >>

 

 

На изпроводяк си купуваме за бели стотинки ръчно рисувани от какичка морски дарове:

Хайде, догодина пак, с по-малко багаж и по-послушни деца… а дано, ама…нали…

2 Replies to “Морски и в 2015”

  1. Прекраснотии!!!! 🙂

  2. Благодаря, Диди! <3

Leave a Reply

%d bloggers like this: