Един значим ден

Днес Д. за първи път установи контакт с противоположния пол.

По принцип е толкова вглъбена в собствените си беснотии, че вероятно не би обръщала внимание и на сестра си, ако не се налагаше да си брани играчките и биберона. Когато сме навън, обикновено бърза да се пребори с конкуренцията и да се позиционира върху люлката, където изпада в екстаз като някое малко хипи, обляга се, затваря очи и оставя вятъра да роши къдриците й. Разбира се, ако люлката е свободна и около нея не гравитират никакви деца, Д. също не проявява интерес. Днес беше от тези дни, което ни отведе при пързалката. Там Д. срещна Него. Своя рус принц с бяло конче (червена пожарникарска кола) и жълта блуза. Д. се приближи и го пипна. После го хвана за рамото и го погледна в очите. Той, щастливецът, се чудеше как да реагира на тази настъпателна ухажорка.

– Това е един батко. – обясних й аз.

– Бапо… – потвърди и тя. – Бапо, бапо, бапо…БАПО!

Баткото я гледаше и не смееше да мръдне. Д. го обиколи от всички страни и взе да го оглежда като расов кон – трябва да прецени дали е достоен. Добре поне, че не реши да му провери зъбите. Изглежда одобри видяното и с протегнат пръст го докосна по носа. Заплют, един вид. В този момент баткото (на две!) гушна ръчичката на Д. между бузата и рамото си. Така разбрали се, всеки се завъртя и продължи по своите си задачки.

Днес е и денят на първите одрани колене – и на двете в един и същи ден. Ние, разхождащите, изпаднахме в ступор, а девойките, след кратък размисъл, решиха, че е много смешно. Особено щипкането от кислородната вода. Толкова им хареса, че се опитаха да се върнат на бис… неколкократно. Повече няма да им обувам къси панталонки.

 

В това време, вероятно след бурен полъх на летния бриз, се оказа, че или една разсеяна майка е забравила да сложи щипки на прането, или балконската ни палмата е чорапена. При всички случаи реколтата е изобилна, а набраните чорапки – сухи! Прилагам снимка, защото идеята за подобен бърз начин за простиране много ми допадна.