Детегледачката – необходимост, призвание или химера

Когато си майка на близнаци, неизбежно идва един момент, в който осъзнаваш, че не можеш да се справиш сама. Тази неприятна мисъл се заражда още в родилното, когато двете ти бебета плачат безутешно, но ти можеш да гушнеш само едното, защото те боли раната от секциУма/имаш система в ръката/кърмиш другото бебе. През следващите месеци проекто-мисълчицата скришом се прокрадва, но бърза да се шмугне зад ъгъла, ако я погледнеш директно.

Скоро обаче идва момент, в който едното бебе се сгромолясва от спалнята, докато ти спасяваш другото/сменяш памперс/ кърмиш или скорострелно изпълняваш физиологичните си нужди. Започваш да си внушаваш, че не си добра майка, че не можеш да се справиш, мислиш си как в интернет е пълно с истории на многодетни майки, които сами гледат децата си. А ти? Изобщо кой те назначи тебе и защо, аджеба, кандидатства за тази работа? М? М??? Подмолната мисъл се прокрадва денонощно, дебелее си от случка на случка, от инцидент на инцидент, докато един ден не те тресне централно, че ако продължаваш да настояваш сама да си всичко за тези деца, те непременно ще страдат. Винаги ще се борят за внимание и никоя няма да получава достатъчно, на площадката все ще ги гледат жално, жално как са целите в синки (“сигурно ги бият”), поне едната ще има поне едно петно на дрешката (Боже опази!), косата им ще е сресана накриво (сефте!), а ти ще си вечно нервна, недоспала, непривлекателна за огледалото и ще гледаш като бебе с растящи кътници. Дори да преглътнеш така изложената ситуация, идва моментът с прохождането, когато ядосано осъзнаваш, че не, все пак не можеш да се раздвоиш и да държиш децата едновременно в две различни посоки. И нищо не може да се направи, освен да се примириш – ще се търси втори човек.

Ето така започва одисеята с търсенето на бавачка. Най-добрият приятел на майката – интернет, веднага те осведомява за съществуването на цял един нов свят, населен с интересни непознати същества, в който тук-таме някой разказва легендата за идеалната бавачка – образована, интелигентна, начетена, говори на правилен български, знае поне два чужди езика, рецитира песнички и стихчета на поискване, приспива деца само с поглед, свири на акордеон, умее да рисува патета и зайчета и дори си мие ръцете! Същата жена работи почти без пари, единствено за удоволствието от работата си с деца, в обедната си почивка предлага да ти измие чиниите, да изглади и да сготви за вечеря, а на тръгване изхвърля боклука. Ентусиазирани постове твърдят, че митичното създание дори е било забелязано от очевидци, а поне тридесет дами претендират, че става въпрос именно за тях.
Бидейки затрупана от ежедневните задължения и леко поизплашена от идеята да се втурнеш в преследване на Лох Нес, като отговорна майка решаваш да се довериш на фирма – посредник. В идеалния вариант тези фирми взимат твоите изисквания, намират подходящи кандидати, интервюират ги и ако преценят, че са подходящи, ви срещат. Така родителите имат избор между няколко кандидати, с които се срещат в един ден и като цяло за тях остава само да изберат печелившия и да платят комисионна на посредника. На практика обаче, фирмата пуска обява в jobs.bg, селектира няколко човека по изпратените CV-та и ви урежда среща без неин представител да е проверил лицата или пък изобщо да се е срещнал с тях.  Изобщо – руска рулетка.
След два неуспешни опита (които не искам да коментирам) и дълбоко разочарование и нежелание да се срещам с повече жени, разбирам че фирмата, с която работя прекратява дейността си, защото “тяхна” бавачка е ограбила семейството, за което работи и ги съдят. На всичкото отгоре се усещам, че въпросната уж проверена детегледачка, ми беше препоръчана от тях като подходящ и надежден човек и ми предстоеше среща с нея за започване на работа. Така приключих с фирмите-посредници. Изобщо, започвам да стъпвам здраво на правилото, че човек трябва да върши всичко, което може, сам.

Втора фаза – скачаме смело в дебрите на форума-майка и по-конкретно в раздела за детегледачки. А там владее законът на джунглата. Разни хора търсят, други се предлагат, водят се писмени войни за адекватност на изискванията и заплащането, ръсят се обиди и изобщо човек не може да се отърси от усещането, че е попаднал  в някакво миризливо блато. Едни и същи дами се предлагат по всички обяви с копи-пейст изречения и се чудят защо никой не ги наема, а търсещите майки пускат едни и същи обяви през няколко седмици, само за да прочетат имената на същите кандидатки.

Искам – не искам, нагазвам и аз в блатото и пускам обява (барабар Петко с мъжете). Вече съм леко развълнуван потенциален работодател с големи надежди и замечтан поглед. Оглеждам хоризонта за Лох Нес или поне за някоя русалка. Обявата ми е написана ясно, изключително подробно, с описани всички изисквания, задължения, очаквания, дори заплащане, с идеята да ми пишат само кандидати, които отговарят на всички изисквания и са съгласни с посоченото възнаграждение. Нямам време да се срещам с лица, които си мислят, че могат да ме убедят да им платя повече пари или да пренебрегна факта, че нямат грам опит, но пък пушат.

Три дни по-късно ситуацията изглежда така:

 – 30 отговора;
 – 3 са написани почти грамотно; в 27 запетайките са застрашен вид, точките и главните букви ги е хванала липсата, а пълен и кратък член се редуват в произволна поредност, явно за разнообразяване на текста;
 – само 4 кандидати успяват да ми изпратят “кратко CV” (нов за мен термин, който явно означава споменаване на част от личните данни и посочване дали са работили като бавачки преди. Тук-таме някой споменава с какво образование е, а именно “више”);
 – някои изпращат писмени препоръки, а други са готови да предложат телефонен номер на предполагаемия бивш работодател (за устно потвърждаване на качествата и заслугите);
 – всички очевидно се притесняват да пишат мейли и те подканят да им звъннеш по телефона най-малко по 3 пъти.
В крайна сметка се срещам с жена над 60, жена на 57, една на 35, една на 48 и една на 20 години. Гледам да дам шанс на всички поколения като нарочно страня от всякакви предубеждения.
1. Жена на 60 г – Приятна, спретната, енергична, с опит и чувство за хумор. Засега ми е фаворит. Притеснява се, че ще я отхвърля заради възрастта. Пише грамотно, макар да е без висше образование и да няма CV и писмени препоръки. Недостатък – говори много, но пък май е по-добре, отколкото да се темерутчи.
2. Жена на 57 – Скромна, тиха, за опит брои отглеждането на собствените си деца. Живее твърде далеч, не е разбрала за датата на започване и намеква за по-високо заплащане. Признава, че се е ориентирала към тази сфера на работа, защото на нейната възраст никой не иска да я наеме. Жалко, жената е свястна, но не е за тази работа. От самото начало знам, че няма да я наема и ми става мъчно, защото и двамата с мъжа й са безработни, а в очите й се чете едно примирено отчаяние.
3. Жена на 35 – Притеснителна, не иска да ми сподели името си, докато не се чуем по телефона. Оказва се, че името й е турско, което изписано намалявало шансовете й да си намери работа. Уверявам я, че не страдам от такива предразсъдъци. Има опит с близнаци. Отивам на срещата с големи надежди. На уговореното място ме очаква изненада бонус – приятелка. Поръчали са си пица и ме чакат. Приятелката явно е за кураж или е в ролята на талисман, защото остава седнала до мен по време на цялото интервю. Иначе жената е много приятна, но не мога да приема факта, че не си беше измила косата. Опитвам се да го игнорирам, но просто не мога. Извинявам се, но когато човек отива на интервю за работа, най-малкото от уважение трябва да се постарае да е спретнат и чист. Особено, ако иска да гледа бебета.
4. Жена на 48 – Прекрасна, но иска доста по-висока заплата, макар че тази, която предлагам не е никак ниска. На следващия ден все пак се обаждам да й предложа исканите от нея пари, но тя вече е грабната от по-заможно семейство. Язък, надцакали са ме!
5. Момиче на 20 г. – Изпраща CV, има малък опит с деца. Пише изключително неграмотно. Прекъснала обучението си и не смята да го продължава. Настоява поне 4 пъти, че трябва да се чуем по телефона, а не да си пишем. По телефона ми говори на “ти”, “ми ся”, “тва”, “кфо”. Вече си представям как на срещата ще обсъждаме новата песен на Дриско. На снимката от CV-то е с вечерен грим и тоалет за дискотека, а имейлът, от който ми пише е почти нецензурен. На срещата подозирам, че ме излъга на поне два от въпросите. Най-големият проблем е, че не си представям да прекарвам дните си рамо до рамо с нея.

И така, след известен размисъл реших да запиша няколко съвета към търсещите и предлагащите работа като детегледачки.

За кандидати:

1. Опитайте се да пишете грамотно. Дори да не ви се струва важно, приемете, че прави лошо впечатление, ако допускате груби грешки. Повечето семейства, които предлагат такава работа са с висок доход, добре образовани и често водят писмена кореспонденция, а съобщение, в което няма главни букви, точки и е пълно с грешки, просто вади очите. Ако нямате опит с писането на компютър, по-добре помолете някой да ви асистира или се постарайте да намерите знаците по клавиатурата, дори да ви отнеме много време.

2. Постарайте се да подготвите пълно CV или автобиография. Ако изпращате снимка, нека да е такава, на която сте облечени като за интервю, а не с тениска. Няма значение, че на работа няма да ходите с риза. Така ще се отличите сред останалите кандидати и ще покажете, че гледате на ангажимента си сериозно. Не се притеснявайте да опишете предишния си трудов стаж, дори да не е свързан с детеотглеждането.

3. Не притискайте работодателя като постоянно му изпращате съобщения, подканяйки го да ви се обади или да се срещнете.

4. Ако ви одобрят за среща, моля ви, изкъпете се и отидете в спретнат вид. По време на срещата изключете мобилния си телефон, не водете приятели, родители или децата, за които в момента се грижите.  Не си поръчвайте за ядене, най-вече защото ще ви пречи да говорите, а и най-вероятно работодателите ще искат да платят сметката. Интервюто не е повод да обядвате безплатно. Най-приемливо ми се вижда да си поръчате нещо равностойно на поръчаното от човека срещу вас.

5. Не се срамувайте да задавате въпроси. Както вас ви избират, така и вие също искате да опознаете и изберете работодателя си. Поинтересувайте се за името на детенцето, какво е по характер, покажете заинтересованост. Никога не давайте оценка за начина, по който родителите са отглеждали детето досега.

За работодатели:

1. Опитайте се да имате реалистични изисквания и да се преборите с предразсъдъците си. Едва ли е необходимо да изисквате компютърна грамотност и владеене на три чужди езика от жена, която ще гледа едногодишното ви детенце.

2. Не вярвайте на слуховете, че възрастните жени няма да смогват на енергичното ви дете, а че младичките са неопитни и безотговорни. Всеки човек е различен и не заслужава да бъде категоризиран по възраст. Не сме машини и се амортизираме и ъпгрейдваме по различен начин.

3. Бъдете коректни – предложете реално конкурентна заплата, не се стискайте за платения годишен отпуск и моля ви, не уволнявайте хората, защото са се разболели и не са могли да дойдат на работа! Вие не бихте търпели подобно отношение, не го опитвайте върху човека, който ще се грижи за безценното ви!

4. Вие също отидете спретнати и чисти на интервюто. Редно е да поемете сметката. Не забравяйте, че вас също ви преценяват.

5. Не коментирайте останалите кандидати. Опитайте се да предразположите човека срещу вас, за да откриете що за личност е в действителност.

6. Обадете се или пишете на всички кандидати, дори да не наемете точно тях. Винаги много съм мразела да не ми се обадят, дори да не съм била избрана за работа.

Е, това е! Разбира се, съветите са само спрямо собствените ми разбирания и мироглед. Дано да съм успяла да бъда повече полезна, отколкото негативна. Успех на всички в намирането на митологични химери!

Leave a Reply

%d bloggers like this: